Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2009 13:22 - "Теория на справедливостта" Джон Ролс
Автор: eutopia Категория: Политика   
Прочетен: 6191 Коментари: 3 Гласове:
2



конспект

Джон Ролс е най-влиятелният политически философ от втората половина на двайсети век. Той пише за социалната справедливост, но не от позицията на социализма, а следвайки либералната традиция. Книгата му „Теория на справедливостта” повлиява, както на либералите, така и на социалдемократите. Основната тема е justice as fairness - справедливостта като равнопоставеност.


Справедливостта е основно достойнство на обществените институции. Те трябва да са преди всичко справедливи и после всичко останало. Законите и институциите трябва да бъдат реформирани или премахнати, ако са несправедливи, без значение колко са ефикасни и добре функциониращи. Всеки човек притежава неприкосновеност, основана върху справедливостта, която дори благоденствието на обществото като цяло не може да наруши. поради тази причина справедливостта отрича, че загубата на личната свобода се оправдава от по-голямото количество блага, придобити от другите. Тя не признава, че жертвите, наложени на неколцина, се компенсират от повече предимства за другите.

Обществото е обединение на съдружници с цел взаимна изгода. То се характеризира обикновено както с конфликт на интереси, така и с общност на интереси. Сътрудничеството дава по-добър живот от този, който индивидът би имал, ако трябваше да живее единствено от собствените си усилия. Конфликтите се получават за това как да бъде разпределено произведеното в резултат на сътрудничеството. Всеки иска повече. Принципите на разпределение са принципите на социалната справедливост. Те предоставят метод за възлагане на права и задължения в основните институции на обществото и постановяват съответното разпределение на изгодите и бремето на общественото сътрудничество. Хората трябва да споделят една концепция за справедливостта, защото тя създава приятелски връзки между тях. Кои са тези принципи на социалната справедливост? Ние приемаме интуитивно справедливостта. Когато има преразпределение, винаги присъства и идеята за справедливост, но не само тя е по-обща от това. Институциите са справедливи, когато не действат произволно. Не става дума само за преразпределение. Ролс разглежда базисната структура на обществото като главен обект на справедливостта. Това е начинът, по който основните обществени институции (пример за такива са законовата защита на свободата на мисълта и съвестта, конкурентните пазари, частната собственост) възлагат основни права и задължения и определят подялбата на облагите от социалното сътрудничество. Под институция ще разбираме обществена система от правила, които определят служби и длъжности и техните права и задължения.

Ето един мисловен експеримент. Нека хората преди да се родят и да знаят какво място ще заемат в обществото да се споразумеят какви да бъдат тези основни принципи, според които да се ръководи. Щом не знаят какви ще са тези хора ще се стремят към най-широкия общ знаменател – най-много общи условия и най-голяма справедливост. Ролс отрича утилитарния принцип - най-много ползи за най-много хора, ако за тези ползи са за сметка на ощетяването на други. Няма несправедливост в по-голямото количество на блага, спечелени от неколцина, ако положението на по-малко облагодетелстваните се подобрява от това. Идеята е, че благоденствието на всеки зависи от сътрудничеството между хората, без която никой не би имал задоволителен живот. Подялбата на благата трябва да бъде такава, че да предизвика доброволно сътрудничество на всички участници, включително и на по-нископоставените. Справедливостта като какво? като равнопоставеност. Справедливостта отрича, че загубата на свобода за някои се оправдава с придобиването на повече блага от другите. Централна характеристика на концепцията е предимството на правото пред благополучието. Етическият идеал на справедливостта като равнопоставеност е заложен по-дълбоко в основните принципи на етическата теория. Това е присъщо на възгледите за естествените права (традицията на договора) за разлика от теорията на утилитаризма. Присъща на контраста между класическия утилитаризъм и теорията за справедливостта като равнопоставеност е разликата в обуславящите ги концепции за обществото. В едната разглеждаме добре уреденото общество като схема за сътрудничество с цел взаимна изгода, регулирана от принципи, които хората биха избрали в първоначална ситуация, която е справедлива, а в другата като ефикасно администриране на обществени ресурси с цел максимално увеличаване на удовлетворението в системата от желания, която безпристрастният наблюдател е изградил от многото индивидуални системи от желания, приети за даденост. Разликата между теорията на утилитаризма и теорията на справедливостта може да се определи и така. При утилитаризма има стремеж към най-много ползи за най-много хора. При Ролс има стремеж за ползи за всички, и по-специално най-онеправданите. Ако ползите за по-голяма група при утилитаризма са за сметка на онеправдаването на някоя друга група, това е несправедливо, дори ако сумарно те са повече, отколкото ако се осигурят ползи за всички, каквато е и идеята на Ролс.

Справедливостта винаги предполага някакво равенство. При формалната справедливост това означава при администрирането на законите и институциите те да се прилагат еднакво. Тук трябва да се има предвид и самата природа на закона. Законодателят трябва да приема справедливи закони. Ето един заплетен случай. Ако законите са несправедливи какво да се прави. Да не се спазват несправедливи закони не означава задължително, че се постъпва справедливо. Дори и несправедливи законите трябва да се спазват, защото иначе ще изпаднем в произвол, който е разрушителен за цялата правна система. Но от друга страна в някои случаи е по-добре да се облекчава състоянието на несправедливо третираните.

Двата принципа на справедливостта:

Първи принцип: всеки човек трябва де има еднакво право на най-широк спектър от основни свободи, съвместими с подобни свободи за другите
Втори принцип: социалното и икономическото неравенство трябва да бъде така третирано, че (а) да се налице основателни очаквания за всеобща полза от него и (б) да бъде свързано с длъжности и служби достъпни за всички.

Основните права на гражданите са: политическата свобода (пасивното и активното избирателно право) заедно със свободата на словото и на сдружаването, свободата на съвестта, свободата на мисълта, свободата на личността съвместно с правото да притежава да притежава лична собственост и защита срещу произволно задържане.
Вторият принцип засяга разпределението на дохода и благата. Те не е необходимо да се разпределят поравно, но да се прави в интерес на всеки. Високите държавни и управленчески постове трябва да са достъпни за всеки не само де юре, но и де факто. Либералната интерпретация означава реално равенство на възможностите. Демократичното равенство е равенство на възможностите плюс принципът на разликата. Нужно е да има осигурен поне социален минимум за най-онеправданите.

Процедурна справедливост. Авторът дава пример с разделянето на един кейк между няколко човека. Един е редно да нареже парчетата и да вземе своето последен. Така той ще има стимул да раздели кейк по равно, защото така си осигурява най-големия възможен дял.

Може ли да има случаи на неравенство? Неравенството не е задължително противоречиво с теорията. Общата концепция за справедливостта не налага ограничения за вида на допустимото неравенство – тя само изисква положението на всички да бъде подобрено.

Принцип на разликата: Неравенството е несправедливо. Неравенството е оправдано, ако нужно средство за подобряване на положението на най-онеправданите.

Благополучието е удовлетворяване на разумно желание.
Индивидите заемат две съществени позиции: тази на граждани с равни права и другата – определена от мястото им в разпределението на приходите. Теорията на справедливостта като равнопоставеност оценява обществената система от позицията на равните граждански права и различните нива на доходи и богатство.

Принцип на компенсацията:
За да се избегне хладният меритократизъм, трябва да се преодолее неравенството по рождение. То е незаслужено и трябва да се компенсира по някакъв начин. Така принципът поддържа тезата, че за да се третират всички по еднакъв начин и да се гарантира истинско равенство на възможностите обществото трябва да обръща повече внимание на индивидите с по-малко заложби по рождение и на родените в по-неблагоприятни позиции. Идеята е да се компенсира влиянието на случайностите в посока към равенството. При следването на този принцип е възможно да се изразходват по-големи ресурси за образованието на по-малко интелигентните, отколкото на индивидите с по-висока интелигентност, поне през определен период от живота – да речем, началната училищна възраст. Важна е дългосрочната цел – да се подобри състоянието на най-непривилегированите. Ако тази цел се постигне посредство отделяне на повече внимание на по-надарените, тя е допустима, в противен случай не е.
Природно облагодетелстваните не трябва да печелят просто защото са по-надарени, а само за да покрият разходите за обучение и образование, както и за да използват дарбите си по начини, които помагат и на по-ощетените. Никой не е заслужил по-големите си природни способности, нито по-благоприятна стартова позиция в обществото. Оттук обаче не следва, че трябва да премахнем съществуващите разграничения. Има и друг начин да се справим с тях. Основната структура може да бъде така устроена, че посочените случайности да работят за благото на най-ощетените.

Природното разпределение не е нито справедливо, нито несправедливо. Не е несправедливо хората да имат някакво определено обществено положение по рождение. Това са просто природни факти. Важно е какво ще направим от тях. Справедлив и несправедлив е начинът, по който институциите третират тези факти. Аристократичните и кастовите общества са несправедливи, защото превръщат тези случайности в безусловно основание за принадлежност към повече или по-малко затворени привилегировани обществени класи. По-големите способности да се разглеждат като обществено предимство, което трябва да бъде използвано да общото благо.

Принципът на братството: Идеята да не се желаят по-големи предимства, освен ако това не е от полза на другите, които са в по-лошо положение.

Това са институционалните принципи, следват принципите за индивидите. Безпристрастност, вярност, взаимно уважение, щедрост. Те са приложими както за индивида, так и за държавното управление.
Безпристрастността е много важна. Това означава, че индивидът трябва да върши своето, така както е определено от правилата на една институция, ако са изпълнени две условия: 1. институцията да е справедлива (или безпристрастна), което означава да удовлетворява двата принципа на справедливостта 2. Индивидът доброволно да е приел изгодите от устройството на институцията или ползва предимствата от представените възможности за постигане на собствените интереси. Не трябва да печелим от дружните усилия на другите, без да внесем съответния си дял. Всеки трябва да получи съответния си дял, когато всички свършат своята част от работата.
Принцип на безусловните задължения. Задължително да се помага на друг човек, когато е в нужда или опасност, при условие, че това може да се направи без прекален риск или загуба за помагащия, задължително да не се ощетява и да не се вреди на друг човек и задължително да не се причиняват излишни страдания.

Трета глава. Изходна позиция.

Изходната позиция представлява една хипотетична ситуация. Какви да са принципите?
Да са от общ характер, да служат на общоприетата за вечни времена харта на добре уреденото общество. Да имат универсално приложение. Да има гласност.Хората да знаят за тези принципи. Завършеност.

Було на незнанието. Понятието е заложено още в Кантовата етика. Това е едно фиктивно допускане. Никой да не знае мястото си в обществото, класовата си принадлежност или общественото положение нито собствения си дял в разпределението на природните качества и способности, своята интелигентност и сила. Индивидите постъпват разумно. Какви принципи биха приели тези индивиди? В тази ситуация никой няма да формулира принципи, специално предназначени да работят за собствената му кауза. Всеки е принуден да избира за всички. Силен аргумент в подкрепа на справедливостта е, че тя поражда собствената си подкрепа.

Хората са склонни да обичат, ценят и подкрепят всичко, което утвърждава собственото им благополучие. Тъй като благополучието на всеки е гарантирано, всички придобиват склонност да поддържат системата.

Част втора. Институции

Какви трябва да бъдат институциите според теорията на справедливостта?
Гражданинът трябва да направи следните три неща. Да прецени справедливостта на законодателството и социалната политика. Да определи кои конституционни устройства са оправдани с оглед примиряването на конфликтни мнения за справедливостта. Трето, да установи кога предписанията на мнозинството трябва да се спазват и кога могат да бъдат отхвърлени като вече незадължителни. Накратко гражданинът трябва да може да определи основанията и границите на политическото задължение и обещания.

Справедливата конституция би била справедлива процедура, която да осигури справедлив резултат. Първият принцип на равна свобода е първичната мярка на конституционната конвенция. Вторият принцип се задейства на етапа на законодателната власт. Той определя социалните и икономическите политики да имат за цел максимума в дългосрочните очаквания на най-малко облагодетелстваните в условията на честно равенство на възможностите, при положение че се отстояват равните свободи. Какво е свободата? Общото описание на свободата има следните форми: един или друг човек е свободен (или несвободен) от една или друга забрана (или групи забрани) да прави (или да не прави) едно или друго нещо. Всяка определена свобода се характеризира с доста сложен комплекс от прав и задължения- той трябва да има задължителен характер за индивидите да правят или да не правят нещо, а правителството и другите хора трябва да имат законовото задължение да не им пречат.
Държавата трябва да се схваща като асоциация от равни граждани. Тя не се занимава с философски и религиозни доктрини, а регулира стремежите на индивидите за удовлетворяване на моралните и духовните им интереси в съответствие с принципите, с които самите те са се съгласили в една изходна ситуация на равенство. Държавата действа като представител на гражданите и удовлетворява изискванията на тяхното обществено разбиране за справедливост. Правото на правителството да поддържа обществения ред и сигурност е узаконяващо право, право, което правителството трябва да има, ако трябва да изпълнява задължението си за безпристрастна поддръжка на условията, необходими за всеки да преследва своите интереси и да отстоява своя дълг, както го разбира.

Трябва ли да има търпимост към нетолерантните? Не. Защото нетолерантните подриват общото съгласие за принципите. Нетолерантните нямат право да се оплакват от нетолерантността на другите спрямо тях. Справедливостта не изисква хората да стоят безучастни, когато другите разрушават основата на тяхното съществуване. Ако възникне някаква нетолерантна секта и самата конституция е в опасност, хората могат да принудят нетолерантните да уважават свободата на другите, доколкото от всеки човек може да се изисква да зачита правата, установени от принципи, които той е признал за изходна позиция. Когато конституцията е сигурна, няма причина да се отказва свобода на нетолерантните. Нетолерантните могат да си бъдат такива но в рамките на общите правила, които сме приели за основни. Въпросът, когато възникне, трябва да се разглежда винаги в определени обстоятелства.

Изпълнение на втория принцип в институциите. Понятието за справедливост в политическата икономия. Авторът не използва терминът икономика на благоденствието, заменяйки термина със „социален избор”.
Идеята е да се посочи един клас от блага, към който индивидите нормално се стремят като част от разумните си житейски планове, включващи най- разнообразни цели. Да се изгради система. Една справедлива система трябва да осигурява собствената си поддръжка. Това означава, че тя трябва да бъде устроена така, че да възпитава у своите членове съответното чувство за справедливост, едно действително желание да действат в съответствие с нейните правила за целите на справедливостта. Институциите трябва да подкрепят справедливостта. Авторът разсъждава над някои конкретни въпроси. Какъв да е справедливият данък върху допълнителните спестявания, как следва да бъдат организирани базисните институции на собствеността и тези на събиране на данъци, на какво ниво да е социалният минимум?

Преди всичко обществото трябва да се основава на справедлива конституция, осигуряваща свободите на равноправно гражданство. Свободата на мисълта и съвестта се приемат за дадени и е осигурена задоволителна величина на политическа свобода. Съществува честно, а не само формално равенство на възможностите. Това означава, че освен обичайните видове от социален капитал правителството се опитва да обезпечи равни шансове за образование и култура, които са еднакво надарени и мотивирани, като субсидира частни училища или създава обществена система от училища. То също изисква и осигурява равенство на шансовете в икономическите дейности и в свободния избор на професия. Това се постига като се контролира поведението на фирмите и частните сдружения и като се предотвратява установяването на монополистични ограничения и бариери по посока на по-желани позиции. Накрая правителството гарантира един социален минимум чрез семейни отстъпки и специални парични осигуровки в случай на болест и безработица.

Управлението има 4 клона.

Разпределителният клон служи да запазва конкурентоспособността на ценовата система и предпазва от нерационална пазарна мощ. Този клон трябва да коригира по-очевидните отклонения, когато цените не успяват точно да отмерват социалните ползи и разходи. Тази цел се постига със съответната данъчна политика. Стабилизационният клон се опитва да осигури пълна заетост на работната сила. Тези два клона осигуряват ефикасността на пазарната икономика като цяло. Трансферният клон отговаря за социалния минимум. Той отчита потребностите на човека, докато конкурентната система на цените - не. Тя се води само от търсене и предлагане. Различните институции имат различни претенции. Конкурентните пазари надлежно регулират сигурен свободен избор на професия и водят до ефективно използване на ресурсите и определяне на необходимите стоки за домакинствата. Трансферният клон гарантира определено ниво на стандарт на живот и отчита потребностите. Според принципа на разликата щом веднъж бъде осигурен подходящ минимум чрез трансфери, може да се сметне за напълно справедливо останалата част от цялостния приход да бъде установена чрез системата на цените. Приходът се регулира от минималното ниво на заплати и др. разпределителният клон цели да запази приблизителна справедливост посредством налозите и необходимото пригодяване на правата за собственост. Той определя известен брой данъци за наследство и дарение и установява ограничение върху правото на наследяване. Целта е да се коригира разпределението на богатството и да се предотврати концентрацията на власт. Втората страна на разпределителния дял е правителството да използва прогресивното данъчното облагане. Правителството трябва да осигури обществени блага и да направи така, че трансферните плащания да удовлетворяват принципа на разликата.



Гласувай:
2



1. анонимен - Много философия
28.07.2009 08:58
А истината една!Банда мошеници оправляват света и нас доколкото ни има:)
цитирай
2. анонимен - Добри, миличък, аз писах за прои...
07.08.2009 16:26
Добри, миличък, аз писах за произведението на идеологическия противник на Ролс - Нозик - "Анархия, държава и утопия" :)))

Ели
цитирай
3. eutopia - Eли скъпа, съчувствам ти.
07.08.2009 17:01
Eли скъпа, съчувствам ти.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eutopia
Категория: Политика
Прочетен: 807257
Постинги: 200
Коментари: 118
Гласове: 526
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031