Експозицията в националния исторически музей разкрива две епохи от румънското развитие: древността и 20ти век. Музеят съдържа националното съкровище – ценностите на кралското семейство и колоната на римския император Траян. Основата на Траяновата колона стои в центъра на музея и в румънската история. Облицовката е разделена на късове, които събират епизоди от похода на императора в земите на даките. Като се разхождаш покрай барелефите се превръщаш в зрител на филм от някакъв античен Спилбърг. Сюжетната линия представлява войнственото налагане на римското влияние по тези земи и героичната, но обречена борба на предвожданите от Децебал даки. Римляните са привлечени от богатите залежи на злато и сребро и за това през втори век силно колонизират тези територии. Присъствието им не продължава дълго. Дакия е първата римска провинция, загубена през III век от нашествието на варварските племена от север, в случая готите. Румънците обаче възприемат за романската си принадлежност в този период. Тази принадлежност е източник на самосъзнание и национална гордост. На няколко места в столицата са  поставени копия на капитолийската вълчица. Романското влияние, обаче не се свързва само с древния Рим.


концертната зала Атенул Роман

         Културният курс, който страната днес поддържа е откровено прозападен, и по-конкретно профренски.  Френското влияние се чувства и в архитектурния стил на столицата. Откроява се във фасадите и стъклените покриви. Сред многото сиво-бежови масивни сгради от социалистическия период се откроява се естетиката на стиловете ар деко и ар нуво. Към това можем да добавим, че Румъния е и регионален център на франкофонията. Букурещ има амбицията на Париж на Балканите. Разхождайки се по широките еднопосочни булеварди, обикаляйки триумфалната арка и спирайки се под сянката на липте в някоя прекрасна градина усещаме посоката този стремеж.


парламентарната палата. преди дворецът на Чаушеско.

            Амбицията, обаче, е твърде голяма. Въпреки, че румънският език принадлежи към групата на романските езици до средата на XIX век православните църковни служби се изнасят на черковнославянски език, който оставя следи и в модерната румънска лексика.  Криввайки от главните улици ще видим и стари рушащи се фасади, за които държавата или общината не могат да отделелят достатъчно средства. Сгради, сенки на отминал златен век, който всъщност не е бил толкова отдавна.

            Периодът между двете световни войни е векът на реализирания национален идеал на Румъния. След Първата световна война победоносния крал Фердинанд обединява под герба на златния римски орел териториите на Влахия, Молдова, Трансилвания, Бесарабия, Буковина, Северна и южна Добруджа в една държава. През 1940 г. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР. Същата година по силата на Крайовския договор Южна Добруджа е върната на България. С края на Втората световна война залязва и Велика Румъния.

            Често ние българите сме склонни да използваме Румъния като етолон за сравнение, а в последно време и като съперник в неплодотворно съревнование за това кой е по-напред в процеса на европейска интеграция. Двете страни са много по-близки, отколкото предполагаме.

            През последните 60 години следваме идентичен път на историческо развитие, като част от един и същ политически режим, разпаднал се през 1989 г. и сходни проблеми на последвалия го преход. Зад източната страна на Желязната завеса европейските държави преминават последователно през периодите на народната демокрация, последвана от сталинизъм, умерена десталинизация и характерни национални вариации на социализма. До смъртта на Сталин Румъния е сред най-верните съветски сателити. След това поема по „нов курс” – съветски модел, но независима от Москва външна политика. България си остава най-верният съюзник, като за съдействието ни СССР отпуска щедро от природните си ресурси. България остава и единствения съветски съюзник на балканите след разкола между Сталин и Тито. (Албания, ръководена от Енвер Ходжа сама си налага изолоция в търсене на Маоизма.) Живков умело използва подчинението, за да извлече изгоди. Той не пропуска възможност да демонстрира лоялността си към Москва. През 1968 г., именно българсият лидер предлага войските на Варшавския пакт да подкрепят братска Чехословакия срещу реакционната революцията. Нейният инициатор Александър Дубчек просто иска да създаде социализам с човешко лице. Никакви идеологически и реформаторски своеволия не са позволени от Брежнев. Румънският лидер Николае Чашеско в амбицията, наследена от предишния премиер Георге Деж за независима външна политика, категорично се протвапоставя на интервенцията и на цялата доктрина Брежнев. С тази постъпка той се харесва на западните държави и поддържа добри дипломатически  връзки с тях. Румъния дори получава от САЩ статут на най-облагодетелствена нация. Румънците обаче не се облагодетелстват от статута. Улесненият достъп до западни кредити през 70те като член на ГАТТ и МВФ довежда до силната задлъжнялост на страната. През 80те Чаушеско преприема инициативата да изплати целия външен дълг от 13 милиарда долара до 1990 г. Така и става.. Дългът е платен с цената на огромни лишения от страна на населението. Насъщни стоки се изнасят. Дългът намалява, но народното недоволство от недоимъка расте, за да достигне кулминацията си в Революцията от декември 1989 г.


вътре в двореца. Втората по големина правителствена сграда в света след Пентагона.

            Живков възприема противоположния подход на пълно обвързване с изтока и по-специално СССР. Когато на власт в СССР идва Горбачов през 1985 г., той решава да спре с щедрата издръжка за България. Част от неговата перестройка е всяка държава да се справя сама, както може. За да се поддържа изкуствено станадрта на живот и живота на индустрията България започва да трупа дългове, за да компенсира  загубата на руските доставки. Външният дълг на страната пред 1989 г. достига 11 милиарда долара. По-голямата част от дълга е към лондонския клуб, който се състои от частни кредитори, а по-малката - към Парижкия клуб, който е съставен от държави. Социалният мир е съхранен, а финансовото бреме е пакетирано за следващотото поколение. Обедняването е неминуемо и ще последва, но поне преходът започва мирно у нас.

            В Румъния – нищо подобно. Падането на режима в Румъния е сред най-кървавите събития от падането на комунизма в източна Европа. Политиката на Чаушеско води страната към устойчиво обедняване. Неговата „систематизация” – мания към урбанизацията в духа на севернокорейска идеология Чучхе довежда до масовото физическо унищожаване на села. Най-силно засегнато е унгарското население. Отношението към малцинствата се влошава. Немците се изселват, а унгарците се разселват. През 1983 г. започва работа върху най-амбициозния проект на Чаушеско – дворецът на народа. Сградата, която и до днес не е напълно завършена е втората по големина административна сграда в света, като отстъпва само на Пентагона. Всички материали за построяването й са от Румъния. Това е олицетворение на идеята, че Румъния няма нужда от външна подкрепа. Народът е държан в подчинение от тайната държавна полиция – Секуритате. Краят на 80те носи духа на промяната, но и Живков, и Чаушеско са против перестройката на Горбачов. Реформите в тези държави вече са извършени, казват държавните ръководители. Извън света на илюзиите и непостижимата амбиция на техния лидер, румънците особено мощно се вливат в революционата вълна от 1989 г., обхванала цяла източна Европа. През месец демеври протестиращите излизат по улиците и площадите на Тимишоара, Букурещ и в цялата страна. Телевизията показва Развяваните национални знамена, от които е отрязано голямо парче посредата, точно където е мястото на социалистическия герб. Революцията взема над 1000 жертви, сред които Николае Чаушеско и неговата съпруга Елена.


паметникът на революцията от 1989

            Както и в България така и в Румъния след падането на комунизма на власт идват бившите комунисти. У нас – БСП и Андрей Луканов, а в Румъния Фронтът за национално спасение на Ион Илиеску. Промяната и в двете страни е бавна, либералните реформи  изостават. Външнополитически Румъния се ориентира към членство в НАТО с голям обществен консенсус. Международната конюнктура около Румъния е нестабилна след разпадането на нейните съседи СССР, Югославия, и несигурността в Молдова. Другат цел е членство в ЕС. Румъния поддържа дипломатически отношения с ЕИО още от времето на социализма, но пътят към европейскате интеграция е дълъг и отнема много време, в което трябва да се наваксва. България и Румъния придобиват статут на асоциирани държави през 1995 г. и веднага подават молба за пълноправно членство. Преговорите вървят с еднаква скорост и любимо занимание на журналистите е да сравняват коя от двете държави в кой момент е по-напред. И двете държави не бяха особено напред, сравнени с другите източноевропейски страни. Петото разшираване се състоя през 2004 г., ЕС прие  10 нови държави-членки. За България и Румъния договорът за присъединяване влиза в сила от 1.01.2007 г. Корупцията и борбата с престъпността, свързана с високите държавни постове е проблем, който забавя развитието на двете държави. Бившият министър на правосъдието и настоящ депутат в Европейския парламент Моника Маковей започна ожесточена битка за съдебна реформа в Румъния, но политическите борби не позволиха реформата да бъде завършена все още.

            Моята лична метафора за това колко свързани сме двата народа с корупцията идва от мостът на Дружбата, свързващ Русе и Гюргево, единственият за повече от 300  километра обща речна граница. Там всеки преминаващ автомобил е принуден да плати такса «мост». 6 евро. Освен че таксата сама по себе, нарушава основно право на европейските граждани – свобода на движението тя има и неформален характер. Служителите не винаги издават нужния документ, удостоверяващ плащането й. Но приемат евро...



Текст и снимки: Добрин Станев

 

Не само църковната служба се е изнасяла на старобългарски , но и до 1867 г. във Влахия и Молдова се ползва Кирилицата, едва след това е заменена с латиница.Над 30 процента от корените на думите в румънският език са български , огромно част от топонимите и хидронимите също са с български произход.

Ако се разходим из София, най-вероятно ще ни направи впечатление достолепността и красотата на сградите, строени по време на Царството. След това можем да обиколим ж.к. Обеля или Дружба за да се хванем за главата от погнуса...