Феминизъм

On ne naоt pas femme, on le devient. Не се раждаш, а ставаш жена

Simone de Beauvoir

 

Феминизмът има много различни направления и идеи, които стигат и до противоречие по между си. Това, което ги обединява е стремежът да се засили обществената роля на жените. Феминистката политическа идеология се определя от две основни вярвания: 1. Жените са в по-лошо поставени заради техния пол. 2. Това неблагоприятно положение трябва да бъде премахнато. Политическите цели на женското движение варират от придобиване на избирателно право (най-рано в Нова Зеландия – 1893, доста късно в Швейцария - 1971, за България пълното равенство между мъжете и жените е закрепено в конституцията от 1947.) до увеличаване на броя на жените в управлението, легализиране на аборта, религиозните практики срещу жените и т.н.

Първа в теорията на феминизма е Мери Уостоункрафт 1759-1797, съпруга на Уилям Годуин – един от основоположниците на анаршизма и майка на Мери Шели – авторката на романа - „Франкенщайн“ и съпруга на поета Пърси Биш Шели.

През 19ти век целта на феминизма е правото на глас. Женското движение е толкова силно, колкото по-развита е демокрацията, но дори и в България по времето на Османското робство се появяват женски организации. Втората вълна на феминизма през 60 и 70 на 20ти век фокусира на личните, психологическите и сексуални аспекти на потисничеството. Целта е женско освобождаване

Основни теми: пол, разделението на частно и обществено, патриархалност, равенство и различие.

На английски съществуват две думи за пол – gender и sex. Gender е социалната и културна разлика между женското и мъжкото (това е социална конструкция и подлежи на промяна). Sex се отнася до биологическите разлики между мъжа и жената, които са природно зададени.

 

разделението на частно и обществено – обикновено политиката се свързва с публичната сфера, но модерните феминистки теории твърдят, че политиката се случва във всички социални сфери. Това са отношения структурирани върху силата, където една група контролира друга. Разделението на труда в обществото по полов принцип се мисли като естествено, а не политически построено. В Нуклеарното семейство от времето на индустриалната революция насам публичната сфера, включваща политика, работа, висше образование, изкуство, са запазени за мъжете, докато жените са затворени в частната сфера на грижите за дома и децата. Радикалните феминисти постулират, че „личното е политическо.“ Ежедневният живот се превръща в политика в която жените се потиснати. Пример Те искат по-активна държавна намеса при отглеждането на децата, докато жените са на работа. Либералните феминисти от друга страна не искат държавата да се меси в личния живот, който е място на индивидуалната свобода.

 

Феминистите вярват, че полът е социален кливидж (политически разделяща тема) така както е социалната класа, религията и тн. Традиционните идеологии не успяват да признаят достатъчно това деление. Патриархалността (от латински - управление на бащата) представлява доминирането на мъжете над жените.

Феминистите се противопоставят на разделянето на обществото според природните разлики между половете, а от там и на функциите, които да се изпълняват. „Биологията не е съдба“. Биологическите факти не трябва да злепоставят жената и да предопределят социалната й съдба. Връзката между раждането на деца и тяхното отглеждане е културна, а не биологическа. Домашните отговорности могат да се поделят между двамата партньори.

 

Равенство и различие. Как да го разбираме?

Либералните феминисти отстояват идеята за юридическо и политическо равенство с мъжете. §Това не се отрича и от либерализма.

Два противопоставящи се клона на феминизма: егалитарен и различаващ се.

Егалитарният феминизъм иска да освободи жените от „разликите“, които са символ на потискането. Другите феминисти искат да подчертаят точно разликите. Те казват, че идеята за такова равенство е зле насочена понеже приема жените за идентифициращи се като мъже. Идеята за равенството не трябва да се бърка с идеята да бъдеш като мъжете. Въпреки че тези феминисти искат премахването на патриархалността, те предупреждават за риска жените да се моделират като мъже: агресивни и груби. За тези Феминисти освобождаването е реализирането им като жени. Жените трябва да признаят разликите си с мъжете и да са горди с това. Не трябва и да се цели създаване на безполов персонаж, а да се реализират такива, каквито са.

 

Традиции в идеологията: либерален, социалистически, радикален и нов феминизъм.

 

Либералния се свързва с първата вълна (Мери Уолстоункрафт Vindication of the Rights of Women). Апелира за равноправие между мъжете и жените, защото и двата пола са хора. Да се подобри достъпът до образование. Джон Стюарт Мил подкрепя тази кауза в „Относно подчинението на жените“. Либералните феминисти са за честна конкуренция между мъжете и жените. Нужни са реформи, които да премахнат ограниченията пред жените да се развиват, образоват, заемат постове, и израстват в кариерата. И все пак да могат да отделят време за семейството си.

 

За социалистическите феминисти всичко това не е достатъчно. Кой притежава собствеността? Мъжете! Капитализмът предопределя ролята на жените. В предкапиталистическите общества животът е бил по-задружен. Нямало е това разделение на труда Всички правят почти всичко всички са част от големия род. Наследството по майчина линия се уважавало. Енгелс казва, че капитализмът е световната политическа загуба за женския пол. Частната собственост вече е в ръцете на мъжете. Буржоазното нуклеарно семейство ражда идеята за мъжа, който издържа семейството, и жена, която гледа децата. Наследството се предава от баща на син. Моногамният брак лишава жената от избор, ограничава я откъм връзки. Жените са компенсирани с развитието на култа към женствеността – романтичната любов, която всъщност е лицемерно прикритие за мъжките привилегии, които включват и изневяра.

Социализмът не разделя половете. И жената работи във фабриката.

 

Радикалните феминисти

Половата идентичност се насажда на хората още в много ранна възраст, когато момчетата и момичетата са насърчавани да възприемат полови идентичности. Процесът се развива в семейството – най- важната институция на мъжката доминация. Потисничеството на полов признак е най-основната черта на обществото. То трябва да се отхвърли. Жената – да бъде освободена. Жените не трябва да станат като мъже, а да възприемат една общо чувство за сестринство. Мъжът е враг, защото психически и физически е предразположен да доминира над жените. Според Сюзън Браунмилър мъжете доминират чрез физическа и сексуална злоупотреба. Мъжете са създали „идеология на изнасилването“, която представлява процес на сплашване, с който мъжете държат жените в страх.

 

Нови традиции: психоаналитичен феминизъм (свърза се с идеите на Фройд, които са отхвърляни от по-ранните феминистки, като символ на мъжката доминация в сексуален план), постмодерен феминизъм (няма такова нещо като фиксирана женска идентичност. Идеята за жена е една фикция), черен феминизъм. (връзка с расизма и неравнопоставеността на цветнокожите жени)

Всички феминисти искат да засилят значението на жените, но се различават в това Как да стане това?

Постиженията на феминизма:

в много страни е узаконен абортът, равното заплащане на мъже и жени, осигурено е антидискриминационно законодателство, подобрен е достъпът до образование, растеж в политическия и професионалния живот.

Феминизмът създава и „новия мъж“, който е готов да поеме от задълженията, смятани преди само за „женски“ и така да се изгради „симетричното семейство.“ Мъжът вече не изпълнява ролята на единствен доставчик на средства за семейството. Патриархалният модел е разбит.

Тази година за първи път в историята дялът на жените в работната сила изпревари този на мъжете.

Простете, но защо през цялото време в постинга ви се говори за "феминистките", а не за "феминизма"? Видях, че сте цитирали Джот Стюарт Мил - и той ли е феминистка, понеже е писал по проблема и е заел позиция? А другите социални изследователи, които са се занимавали с проблематиката на пола и които говорят за полови неравенства - и те ли са "феминистки", макар и мъже?

Приемам забележката. И друг път ми е правена. Не знам кое е по-правилно, както според феминистките теории, така и от гледна точка на изискванията на българския език. Използването на множествено число при наличието и на един представител от мъжки род, трябва да бъде според граматиката ни в множествено число и мъжки род. От друга страна, някои биха се засегнали от тази структура на езика и биха видели в нея господство на единия пол над другия. Не знам на кое да дам приоритет: на граматичните правила или на борбата за равноправие.