Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2010 23:34 - E-stonia
Автор: eutopia Категория: Политика   
Прочетен: 1188 Коментари: 0 Гласове:
0



Когато говорим за европейска интеграция сме свикнали да използваме за пример развитите западноевропейски общества. Аз бих искал да направим съпоставка с по-съизмерима на България държава и нейния опит. Това е Естония. Също като нас тя понася съдбата на комунистическото наследство, но бързо поема по пътя на реформите, които я правят един от шампионите на прехода. Това е страна, която залага на развитието на високите технологии до степен, че правото на интернет почти се е превърнало в естествено човешко право, а публичната власт придобива виртуалните измерения на електронно правителство. Бързи реформи и високи технологии това трябва да е и пътят пред България.

 

Преди да я застигне кризата Естония показваше забележителен икономически растеж. Две последователни години, след като беше приета за пълноправен член на Европейския съюз през 2004г., страната минаваше митичната граница от десет процента годишен ръст на БВП.  Страната привличаше инвеститори от Швеция и Финландия. Самата Естония счита себе си езиково и културно по-скоро за нордическа, отколкото за балтийска страна. Добрите времена продължиха докато, изведнъж  световната икономическа криза не се стовари върху балтийския тигър с цялата сила на отрицателния прираст. Удари ги наистина силно (втората най-тежко засегната икономика в ЕС), защото в добрите години естонците като много други надуха спекулативен балон в жилищния си сектор. 

 

Когато кризата удари тяхната малка отворен икономика, естонското правителство предприе истински реформи, като понижи публичните разходи отрано и с много. То актуализира държавния бюджет за 2009 г., като намали дефицита със 7 % от БВП. Това може да са просто цифри, но зад тях стоят съкращаване на държавни служители, намаляване на заплати, пенсии,  орязване на други правителствени разходи. Зад тези проценти стоят човешки съдби. Реформите винаги са трудни, но колкото по-рано се извършат, толкова по-безболезнени са те. Естония вече започва да се съвзема от кризата, инвеститорите се връщат и износът расте. Естония си е поставила за цел възможно най-скорошно присъединяване към  Еврозоната и стриктно се опитва да спазва конвергентните критерии от Маастрихт. Напълно заслужено страната би приела еврото, за което сега подобно на България е вързана с валутен борд, още през лятото на 2010 или от 01.01.2011. От такова стратегическо мислене с поставени конкретни цели има нужда и българското правителство. Стратегията ни трябва да включва вижданията за решителни реформи. Българското правителство обаче отказва да вземе трайни и конкретни решения. За сметка на това то се крие зад завеса от преплетени разнопосочни  предложения, които периодически показва в медийното пространство. 

 

Преди кризата имахме здрави публични финанси с бюджетни излишъци, дължащи се на валутния борд и разумната икономическа политика. Съдебната ни система беше болна, а срастването на престъпността с държавата изглеждаше неизкореним проблем. Като се започне от миналото правителство и се продължи с настоящето строгата финансова дисциплина се замени с масово харчене, което ни остави по думите на икономиста Георги Ганев „на половината път до дъното“. Като компенсация сегашното правителство ни кара да очакваме значителен напредък в борбата с престъпността. Това, което виждаме обаче са зрелищни полицейски акции, които печелят медийно внимание, но са далеч от победа над организираната престъпност. Все пак това е стъпка в правилната посока.

 

Сегашното управление само номинално може да претендира, че принадлежи към дясното политическо пространство. Дясна политика изисква предприемането на реформи, които в краткосрочен план имат своята социална тежест. Но тази цена само ще се увеличава, ако те не бъдат проведени сега. По-добре е да понесем болката сега, отколкото да я отложим за бъдещето. Бъдещето има един много неприятен и постоянстващ навик. Да идва. И като дойде, носи последствията на миналото. Голямата пречка за провеждането на реформи е тяхната непопулярност. Никой лидер няма да е обичан, ако намалява заплатите или социалните придобивки. Цената, която правителството трябва да плати за реформите е популярността. Готово ли е българското правителство да се откаже от част от нея? Отговорът е, че ако не се откаже от част от нея сега, ще се наложи да се откаже от цялата впоследствие. Относно настоящата икономическа ситуация  историята на българската икономика не ни дава поводи за оптимизъм. Според изследователя Румен Аврамов ние никога не сме излизали от криза сами. Дали сегашната криза би представлявала прецедент? Би могла, ако вземем правилните решения.

 

Естония ни дава пример за успешни реформи. Гърция ни показва докъде ще стигнем, ако се откажем от тях. Освен непосредствено намаляване на харченето правителството трябва да направи и нововъведения, чиито плодове ще берем в по-дългосрочен план. Те се изразяват в ориентацията към високите технологии, тъй като там добавената стойност е най-висока. Един от начините, по който правителството трябва да насърчава това развитие, е като приеме практиките на електронното правителство. Електронното правителство би облекчило тежките и дълги срещи между граждани и националната администрация. Това е средство за  намаляване на бюрокрацията и купищата ненужна хартия В „е-stonia физическите срещи с бюрократи и разкарване от гише на гише могат да бъдат напълно избегнати. Личните карти са снабдени с чип, който се използва като подпис за всякакви документи: от попълване на данъчна декларация, през банкиране, до билет за градския транспорт. Правителството е интегрирало данните си в мрежи и виртуални пътища, по които документите пътуват между ведомствата.  Естонската държава е развила и  хардуерната инфраструктурата, като покритието в страната на широколентов интернет е сред най-високите в света. Опитът на Естония е оценен на международната сцена. НАТО решава да развие в държавата своя център по Кибер сигурност. Но освен военно-политически технологията има и икономически измерения. Това е начин за привличане на чуждестранни инвестиции. Чуждестранните инвестиции днес са отиват в страни, които инвестират в икономика на знанието и във високите технологии. Освен Естония, пример за това е и Индия, Тайван, Южна Корея.

 

Пред нашата държава не стои алтернативата да привлича инвестиции като се хвали с ниската цена на труда. По този показател никоя държава не може да се мери с Китай, който се превръща във фабриката на света. Дори български компании изнасят производството си там.

Световният капитал не се отива там, където цената на труда е най-ниска, а където производителността, отнесена към цената на труда, е висока. По този показател изоставаме. Ние не сме достатъчно производителни. Правителството трябва да насърчава развитието на икономиката на знанието. Имаме ли потенциал в тази сфера? Българските хакери са едни от най-добрите в света, какво ли би станало, ако им бъдат създадени условия тяхната технологична компетентност да се използва за добро. Вярвам, че българите не са по-малко способни от останалите, но е нужно институциите да насърчават развитието на талантите им. „Талантът не е картоф“, е казал Чехов, „ако го заровиш, няма да поникне.“ Правителството трябва да въведе промени сега.

 

Уви хората трудно се променят, а правителствата и институциите – още повече. Хората не се променят, когато им кажеш да се променят. Те се променят единствено, когато е неизбежно, когато нямат друг избор. Често обаче тогава е твърде късно, а към цената на грешките се прибавят лихви за просрочени задължения.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eutopia
Категория: Политика
Прочетен: 647482
Постинги: 200
Коментари: 118
Гласове: 526
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31