Защо социализмът се провали? 

Социализмът се провали поради една основна единствена причина – прекомерно оптимистичната представа на Маркс за човешката природа. Каква е Марксовата представа за човешката природа. Маркс иска да постави своята идеология на научни основи и науката, от която взаимства идеи за обществения строй е биологията. Маркс следва Дарвин и дори е искал да посвети на него своя най-обемист труд - „Капиталът“. Маркс извежда от Дарвин, че както животните се приспособяват към природната среда, така и хората се приспособяват към социалната среда. Значимият извод е, че промените в социалната среда ще променят хората или в своя известен цитат от „Критика на политическата икономия“ - „Социалното битие определя съзнанието.“ Това означава, че хората могат да бъдат променяни почти по всякакъв начин само с промяна на обществения ред. Така и социалистическото общество ще създаде нов човек. 

Маркс не използва често вековния термин на политическата теория – човешка природа. Тя не е от интерес за него толкова, колкото човешката същност. Но какви все пак са хората по природа? В „Германската идеология“ Маркс пише, че от една страна хората са като животните с вградени инстинкти и потребности, но това което отличава хората е, че те са създаващи същества. Какви тогава са хората по същност? В „Тезисите на Фойербах“ Маркс пише: „Но човешката същност не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е съвкупността на всички обществени отношения.” От това следва, че хората могат да бъдат променяни в зависимост от социалната реалност, в която са. С нужната доза социално инженерство, образование, икономика, пропаганда човек може да бъде променен изцяло и препрограмиран. Толкова ковък е материалът, от който сме направени.

 Хората наистина трябва да бъдат превъзпитани като се смени икономическия строй. Икономиката стои в основата на всичко, дори човешката психика. Не може себеинтересът да стои в основата на бъдещото комунистическообщество. Не е възможно да се реализира крайната цел на комунизма, както е записана в „Критиката на Готската програма“: „От всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите“, ако хората има безкрайни, алчни и себични потребности, а същевременно се стремят да се трудят минимално за общото благо. За да проработи тази система е нужно истинска и кардинална индоктринация в името на общата кауза. Нужни са хора, които да вярват в това и да го построят. Нужно е да се създаде общество на ангели. Премахването на частната собственост съвсем няма да изкорени егоизма от само себе си.

 За да имаме общество от ангели обаче е нужен поне един такъв перфектен ангел, който да поведе цялата промяна на строя. Кой човек израснал в капитализма ще е толкова непорочен, за да го направи и как могат другите да са убедени, че техният лидер е точно такъв алтруистичен ангел? Няма как. Винаги остава съмнението, че падналият от рая човек, заграбил цялата власт в името на общото благо, ще злоупотреби с нея. 

За да няма завист в обществото всички ще имат по равно, защото собствеността ще бъде обща. Равенството, възприемано като равенство на резултата – тоест всички, каквото и да правят накрая ще имат по горе-долу равни ресурси е водещ принцип за комунистическото общество. Как може човек да приеме подобен принцип, ако не е краен идеалист или ангел? Единствено чрез индоктринация към себеотрицание. Защо на един либерал е толкова тежко за преглъщане въпросът с равенството резултата. Нека да видим как един либерал тълкува това равенство:

 За либерала равенството на резултата не е справедливо, всъщност дори е абсурдно, защото не е равенство. Равенство може да има пред закона, но оттам нататък всеки е сам и колкото честно си спечели, за него си е. Равенството на резултатът предполага този, който повече е спечелил или, понеже сме в хипотетично комунистическо общество, който повече е изработил да бъде лишен от това, което е изработил в повече от това, което има нужда, и излишъкът да бъде преразпределен към другите по-непродуктивни членове на обществото. Либералът тълкува това по принцип като кражба на неговата частна собственост, но в условия на комунизъм без частна собственост като „награда“ за добре свършената работа. По-продуктивните и способните са наказвани за способности, като продуктът, който създават им се отнема в името на по-малко продуктивните. Тези стимули ще накарат ли по-способните да произвеждат повече? Точно обратното. По-способните няма да имат стимул да произвеждат повече, щом знаят, че няма да се наслаждават на плодовете на собствения си труд. 

Разбира се комунистите са предвидили това. Тяхната пропаганда трябва да представи ограбването на по-продуктивните, не като ограбване, а като награда. Всъщност пропагандата трябва изцяло да изкорени користта на по-способните. Те не трябва да искат повече затова, че са по-способни. Те въобще не заслужат, че са по-способни, родили са се така (това е ролсиански аргумент). Те трябва да мислят за благото на всички. По-неспособните дават всичко от себе си. Не са виновни, че само толкова могат. Та такъв род аргументи трябва да превърнат либералният продуктивен човек в комунистически ангел. Той трябва да даде всичко от себе си, за да произвежда за потребностите на всекиго. 

И ето пак се връщаме към: „От всекиго според способностите на всекиго според потребностите.“ Този въпрос на идилия взаиморазбирателство не може да пренебрегне политическата реалност на избора. От всекиго според възможностите не може да пренебрегне факта за оскъдността на ресурсите и въпроса за тяхното разпределение, който се явява и основен за икономическата наука. Щом ресурсите са оскъдни трябва да се прави избор как да бъдат изразходвани. Кои потребности трябва да бъдат удовлетворени? Разбира се и тук пропагандата на социализма или станалата вече наша вътрешна вяра на комунизма трябва да посочи какво трябва да желаем. Тя трябва да ни структурира предпочитанията. Тя трябва да ни каже какво искаме и от какво всъщност имаме нужда. Разбира се, че нямаме нужда от прахосничество по глупости: последни модели парцали, телефони и всевъзможни тъпотии. Трябва да осъзнаем какво всъщност е в наш интерес да искаме. 

Но на какво се базират тези претенции, че социалистическата, а после комунистическата система ще регулира успешно пренасочването на ресурсите? Кой човешки мозък би се захванал с тази непосилна задача? Вярата в интелектуалните сили на партията, това, че тя знае по-добре от всеки един от нас постулира, че тя може централно, отгоре да управлява система с почти безкрайно много променливи каквато е социалистическата система за разпределение на ресурсите. Кой колко кога да получи от благата? Тази задача е непосилна и това кара фон Мизес да заключи, че социализмът е невъзможен. Има и още нещо. Дори и да си представим, че с помощта на суперкомпютри и някаква сложна методология базирана на изчерпване на складовите запаси технически се открие начин за разпределение на благата, който повече да отговаря на потребностите на населението остава и друг проблем. И той е мотивацията да се въведе такъв един перфектен план от централната бюрокрация. Икономиката е в плен на бюрократите отчуждени от самата икономика. Капиталистът знае, че ако не се промени и нагоди според пазара ще фалира. Бюрократът знае, че държавата като цяло няма начин да фалира, а той е част от държавата и има спокойствие в здравите основи на режима. Спокойствието е измамно. Работникът пък знае, че за него се грижат, защо ли пък му е да се грижи за себе си. Какъв стимул има да работи, щом като и ако не работи толкова усилено, ще си получава заплатата и ще му е не по-зле от прилежния и трудолюбив служител. 

Ако обобщя гратисчийството на нестарателните и липсата на мотивация при способните в реалните условия на социализъм в един въпрос той е: Как марксизмът ще реши мотивационния проблем? Хората (както способните така и неспособните) нямат никакъв стимул да произвеждат повече. Нямат никаква лична облага за това. Тоест Марксизмът постулира, че хората биха произвеждали повече без каквато и да било облага в комунизма. За да е възможно това, хората трябва или да са крайно морални и безкрайно отдадени на идеята за помощ на другите или да бъдат подложени на постоянна пропаганда, която да ги направи такива. Не мога да повярвам, че само общия контрол върху средствата за производство е достатъчен за такава промяна в характера на хората. 

Но дори и теоретично да създаде такива ангели, комунизмът ще е ли по-добър от идеален либерализъм. Ако социализмът чрез възпитание или пропаганда създаде общество от безкрайни алтруисти или перфектни мозъци, които да движат дистрибуцията на ресурси, тогава тази система ще работи не по-зле от постулираната идеална неокласическа пазарна икономика, която сама по себе си също е само теоретичен модел. Разликата е, че при марксизма оптимизмът в природата на хората е по-голям. За да успее трябва да създаде общество от ангели, а не от хора. Всъщност такава система ще изпълни и крайният заветен синтез на комунизма и анархизма. Държавата няма да е нужна, защото хората ще са перфектни в своята пълна свобода и пълно равенство, но най-вече перфектни в своята човешка природа.

 Не отричам, че човек може да действа морално, дори напротив. Мисля, че моралът на хората е фундаментално важен. И мисля, че и хората мислят така. И все пак всичко опира до тези, които не мислят така. Либералният пазар не им дава шанс. Той ги превъзпитава със силата на битието и реалността. С бичовете на лишението. Комунизмът може да ги превъзпита единствено със силата на пропагандата. А от живота няма по-добър учител. И това не го казвам аз, а Маркс в критиката на политическата икономия: Социалното битие определя съзнанието. Като либерал също вярвам в човека и неговата промяна, но не съм чак толкова смел оптимист, да смятам, че промяната на икономическите фактори към социализъм и комунизъм толкова ще го променят към по-добро, точно обратното. 

Социализмът се провали, защото пропагандата му не можа да направи хората алтруистични ангели. Да си отдаден на другите е достойна цел, и ако всички са отдадени на каузата, тя няма как да не пребъде. Всъщност дори точно тези отдадени на идеята хора са движили цялата система. Малцината идеалисти и мнозинството съвестно работещи реалисти, принудени да работят за държавата не можаха да изнесат на гърба си останалата част от обществото: изкуствено раздутата пречеща партийна и държавна бюрокрация и множеството наети в предприятията безработни, които гратисчийстваха от системата. 

Крахът на системата е изразен най-ярко с метафората на Джордж Оруел с коня, който изнася цялата фермерска работа на гърба си, воден от една идея. Но дори и най-работлив сред животните само той не стигна за цялата ферма. Режимът награди своя най-верен последовател като го умори. 

И все пак това, което мисля е най-чуждо от човешката природа е липсата на справедливост в социализма. Не толкова, че не си награден, че си по-продуктивен и не си получил облаги, защото си алчен, колкото, защото чувстваш, че си измамен. Защото чувстваш демагогията на режима. Защото виждаш, че постулатът за равенство всъщност не е равенство, а експлоатация, в която по-неспособните експлоатират по-способните. В един режим на равенство не трябва да има експлоатация. Равенството означава равни права и свободи. А свобода хората нямат в социализма. Комунизмът я предначертаваше като крайната си цел, но свободата никога не трябва да е крайна цел. Тя трябва да е в самото начало. Без свобода и справедливост никоя система, няма да просъществува, защото тези две стремежа са основни в човешката природа.

 

 

Наукообразна каша. С няколко извадени от контекста цитата не може да се оборва титан на мисълта като Маркс. Защо хора, като този автор, се осмеляват да пишат глупости? Този въпрос ме измъчваше много години подред, докато не открих отговора му. Това явление нарекох ЧАСТИЧНА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СЛЕПОТА (ЧИС). Общественото разделение на труда превръща индивидите, занимаващи се само или предимно с умствен труд в абстрактни, частични индивиди, които превръщат тази своя абстрактна същност в мащаб на света. (Маркс) Това ги прави неспособни да проумеят истината за общественото битие на човеците, т. е. тяхната същност като ансамбъл на обществените отношения. Ако това младият автор успее да проумее, ще има бъдеще на сериозен учен, ако ли не - ще попълни редиците на образованите глупаци.