ACTA придобива вида на драматично театрално представление. В него участие вземат следните действащи лица: 

Корпорациите – те са антагонистите в пиесата. Искат от всички пари, за да потребяват аудио-визуалните продукти, които те владеят, а тези, които отказват да плащат, искат да ги накажат. Корпорациите искат да заплашват нередовните потребители с големи санкции и дори затвор. Тъй като сами корпорациите нямат власт да вкарват никого в затвора, те използват скритото си икономическо влияние  се обръщат към: 

Държавите. Държавите се тези, които владеят суверенитета. Суверенитетът представлява това най-висше право на държавите сменят законите да назначават съдии, да пращат полиция и най-накрая да вкарват хора в затвора като ги нарекат престъпници за целта. Суверенитет на държавите не е толкова непоклатим. Той се поддава на манипулация от една по-висша сила – финансите на корпорациите. Финансите омайват държавите със сладкия си златен звън, повече и от гласовете на сирените, подмамващи Одисей към морска гибел. Песента на финансите е не по-малко гибелна, но гибелна е тя не за държавите, а за техните граждани. Така в пълна тайна от широката общественост държавите се наговарят с корпорациите да вкарват в затвора лошите (или добрите): 

Пирати. Пиратите са обикновени хора, които искат да гледат филмите и да слушат музиката на корпорациите без да плащат за тях. Обикновено пиратите са бедни хора. Те не искат да дават пари за интелектуална собственост. Всъщност интелектуалната собственост не е като другите видове собственост. В най-грандиозния откъс от пиесата хорът на пиратите се обръща към публиката и света и непоколебимо заявява следните слова: 

„Чуйте ни, всички вие! Ние сме народът!
Държави, чуйте гласа на своите граждани!
Чуйте ни и вие, алчни, безпардонни корпорации!
Информацията е наше право, а интернет е наша свобода.
Не можете да я ограничите в обръча на финансовия интерес.
Ние не сме крадци Не ощетяваме никого като пиратстваме.
Филмите, които гледаме не са като салама, който ядем.
Филмите не се свършват след като сме ги изгледали. Те са там.
Всеки сам може да ги изгледа, колкото си иска пъти.
След това да предаде нататък и другите да гледат.
Технологията ни дава възможност да споделяме.
Технологията ни дава тази сила. Многобройността ни носи смелост.
Ще изсипем справедливия си гняв си срещу вашите интереси,
защото каузата ни е такава. Тя е справедлива.
Вие, зли капиталисти,
прогнили от до последния сантиметър на целулоидната лента от зелена алчност.
Вие ще си го получите!  

Но малките пирати не могат да се справят само срещу мощта на корпорациите. Те имат нужда от помощ. И помощта идва в лицето на:  

Анонимус. Анонимус е протагонистът в тази драма. Никой не знае неговото име, защото името му е легион. Той не забравя. Той не прощава. И никога не греши. Скрит зад маската на Вендета и народното одобрение, Анонимус нанася удар след удар върху сайтовете на корпоративния интерес и неговите продажни поддръжници в името на свободата. 

Така се стига до кулминацията и решителната битка между двете сили.

В целия този световен титаничен сблъсък обаче остава в заден план един незабележим малък типаж. Типажът на автономния артист, човека на изкуството. Той е творец и прави филми музика и театър, но не е корпорация. В главата му като красиви пеперуди пърхат разноцветни миражи и крехки кристални замъци светят ярко иззад снежнобели облаци, но на земята се разхожда в кишавите улици на неуспелите фантазии. Палтото му скъсано като палтото на Рембо. Един нежен мечтател, оголен и сам посред виелиците на капитализма. Той трябва да продаде мечтания идеал, за да заработи прехраната си за деня. Вихровете на интересите продължават да вият наоколо.
 

Завесата пада.

Да го ухат творците. Да поработи малко Джулия Робъртс за залата от 300 долара.

допада ми идеята да гледам подобна трагикомедия, но не я гледаме вече в първо действие на премиерата от първи ред

КРАДЕМ!

Не завиждайте на творците Даже и най- добре платените взимат трохи от корпорациите
Стив Джобс пише:
Пикасо е имал поговорката:
Добрите художници копират,великите крадат.
Никога не сме се страхували дакрадем идеи

е.а майката! Оляхте се, осрахте се да пишете за ланския сняг! За нероден Петко. Докога ще дращите тия идиотщини?!