Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2012 23:52 - Червената вълна на протеста – анализ на изборите във Франция, Гърция и Сърбия
Автор: eutopia Категория: Политика   
Прочетен: 2607 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 06.05.2012 23:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Изглежда, че недоволството от 3те години на бюджетни съкращения и опити за справяне с икономическата кризата повдига нагоре левите сили в Европа. Франция избра Франсоа Оланд от социалистическата партия пред настоящия десен президент Никола Саркози от UMP.

В Гърция малки радикални партии разбиват двупартийния модел, определял политиката на страната от средата на 70те насам. Трета сила се очертава да бъдат истинските комунисти, неонацистките и анти-германски настроения в населението сещо ще получат политическо представителство. Каква ще бъде конфигурацията във властта тепърва остава да видим.

В Сърбия един срещу друг се изправят настоящият президент и умерено проевропейски политик Борис Тадич срещу Томислав Николич - доскорошен последовател на най-крайно десния сръбски националист Войслав Шешел, който в момента се намира в съда за военни престъпления за бивша Югославия в Хага.   

Нека анализираме тези събития едно по едно, като започнем от Франция, където резултатите от президентските избори вече са ясни. За първи път от 1981 г. насам социалист сменя десен кандидат на президентския пост във Франция, когато изборите печели Франсоа Митеран. Французите казаха „не” на натрапчивия и хиперактивен медиен образ на Саркози и избраха човека от народа – Франсоа Оланд.

Оланд не е случайна фигура. Той има дълга политическа кариера. След като завършва престижното училище за държавни функционери ENA той постъпва в социалистическата партия. Присъединява към екипа на Франсоа Митеран, където започва дългото му изкачване към властта, продължило повече от 30 години. Оланд на няколко пъти е избиран за депутат в област Корез -  отдалечен регион, който спада към „дълбоката Франция”, както и кмет на град Тюл. Критиците посочват, че това е най-тежко задлъжнелия регион в цяла Франция, но Оланд отдава дълговите проблеми на предишното управление.

В стила си на поведение Оланд представлява пълна опозиция на Саркози. Ако настоящия президент на републиката обича да е в светлините на прожектора и в компанията на хайлайфа, то Оланд е човекът от народа, когото винаги може да заговориш докато пие сутрешното си кафе с кроасан пред някоя кокетна френска пекарна по главната улица на Тюл.

Сега предизвикателствата пред Оланд тепърва започват. Той трябва да успее да се справи с последствията от икономическата криза в Европа. Трябва да съумее бързо да влезе в такт и с европейската политика и да изработи позиция с германския канцлер Ангела Меркел, нещо което Саркози умееше да прави доста добре. Дали ще успее?

Нека направим кратко историческо сравнение с началото на мандата на Франсоа Митеран през 1981 г., когато той става първият социалистически президент на Петата република. Тогава, както и сега, Франция изпитва умерена икономическа рецесия. Срещу кризата Митеран изправя цялата мощ на кейнсианската макроикономическа доктрина, стигаща до откровен социализъм, не без помощта на лявата радикална партия (комунистите), които успяват да спечелят 20% от гласовете. Митеран завършва някои големи инфраструктурни проекти и пуска първото TGV по линията Париж-Лион. Национализира 38 банки и 7 национални индустриални гиганта. Вдига минималната работна заплата с 10 % и едновременно с това намалява работната седмица от 40 на 39 часа и увеличава отпуските от 4 на 5 седмици в годината. Назначава допълнителни 100 000 работници в държавните предприятия и администрацията и въвежда допълнителни данъци за най-богатите.

Резултатите са достатъчно бързи и категорични. Франция изпада в огромна инфлация, а атаките срещу франка принуждават централната банка да го девалвира 3 пъти. Опитите да се овладее безработицата пропадат печално.

Решението икономическите проблеми на страната идва от друг социалист и бъдещ председател на Европейската комисия - Жак Делор. През 1983 г. само две години след началото на управлението на Митеран страната е принудена да направи завой в обратна посока. По-конкретно Делор предлага здраво обвързване на френския франк с германската марка в рамките на Европейската валутна система (предшественика на днешния паричен съюз) и възвръща доверието на инвеститорите. Излизането от валутната система би означавало ново поевтиняване на франка и ръст в лихвените проценти, по-които държавата ще може да тегли заеми. Така се слага началото на силния франк и истинския икономически растеж, основан не на валутни спекулации, а увеличената производителност в икономиката.

Политически Митеран е наказан, но не непоправимо. Партията му губи местните избори през 1983 г. и изборите за парламент през 1986 г. Вследствие на своята политическа гъвкавост Митеран обаче успява да запази президентския си пост и дори да спечели втори мандат през 1987 г. Това са качества, които бъдещият президент на Франция - Франсоа Оланд трябва да приложи, за да се справи с трудната политическа и икономическа ситуация, в която се намира днес републиката.

 





Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eutopia
Категория: Политика
Прочетен: 807275
Постинги: 200
Коментари: 118
Гласове: 526
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031