Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2012 09:51 - Испанската икономическа трагедия
Автор: eutopia Категория: Политика   
Прочетен: 3648 Коментари: 0 Гласове:
2



Кризата в еврозоната минава през различни етапи. След 2008 г. Европа навлезе в икономическа криза, която се чувства особено тежко в периферните държави, които получиха незавидното прозвище „прасета” (PIIGS - според акронима от първите букви на техните имена). В Ирландия гръмна жилищен балон, в Гърция държавата от две години е в практически фалит, но се поддържа с жива с периодически вливания на ликвидност. В Европа има и един лъч икономическа светлина. Германия се развива успешно и засега поема на плещите си поетапното спасяване за закъсалите страни. Дали обаче Германия може да помогне на страната с най-големи трудности в момента – Испания?

Каква е кризата в Испания?

Историята на испанската криза прилича на антична трагедия. Колкото повече страната бяга от нея, толкова повече всъщност се доближава до пропастта.

До началото на кризата от 2008 г. Испания беше една от малкото държави, които изпълняваха напълно Маастрихтските конвергентни критерии за членство в еврозоната. През 2007 г. страната отчете дори един от най-високите бюджетни излишъци в ЕС (2.2%). Сравнена с другите големи държави Испания имаше и сравнително малък публичен дълг съотнесен към БВП, което продължава да е така дори сега. Страната създаваше много работни места и превличаше сезонни и постоянни работници от Магреба, Източна Европа и Южна Америка. Доходите на испанците се доближаваха до тези на германците. Благодарение на глобалния икономически растеж британци и германци си купуваха къщи по обширната брегова линия на Испания или по известните й острови. Туризмът и строителството процъфтяваха. Икономиката растеше.

Тъмната страна на испанския растеж се криеше в неговия успех. Инвестициите в строителство на имоти движеше испанската икономика напред до емблематичната за световната икономика 2008 година. През лятото на тази година се спука жилищният балон в САЩ, а оттам и жилищните балони в много други държави. В Испания жилищният балон беше наистина голям. Всеки, който е минавал по южното крайбрежие на страната – през известния Коста дел Сол, има зрителна представа за мащаба на строителството в слънчевото кралство. Коста дел Сол е курорт по протежението на целия бряг на южната провинция Андалусия, застроен изцяло и терасовидно като непрекъснат змиевиден град. Пред него нашият Слънчев бряг би приличал на екологичен къмпинг сред природата. 

Двата големи потърпевши от спукването на жилищния балон в Испания са обикновените хора и банките. Когато търсенето на имоти намаля в цял свят и икономиката изпадна в рецесия много хора загубиха работата си. Те обаче дължаха на банките месечните си вноски по жилищата, които си бяха купили в „добрите години” преди кризата. Много хора не успяха да си платят вноските и трябваше да се откажат от жилищата си. От друга страна намаленото търсене на недвижими имоти, особено на вили в курортни дестинации, означаваше и по-малко нови строежи, а оттам и по-малка потребност от строители и работници. Доста бързо безработицата в Испания надскочи 20-процентовата граница и кошмарът на 90-те висока безработица и нисък ръст се повтори. В момента Испания е страната с най-тежка безработица в ЕС. Един на всеки четири души в трудоспособна възраст е без икономически активното население е без работа.

Банките

Испанската банкова система е една от солидните. Ограничаващите консервативни правила, карат банките да държат големи резерви, с които да покрият непредвидените кризисни ситуации. И все пак никой банкова система не може да издържи, когато постъпленията от ипотеки секнат. Банките се озоваха с много жилища, от необслужени кредити, които те не могат да продадат поради ниското търсене. Банките нямат нужда от жилища, те имат нужда от пари. Парите в иберийската жега бързо се изпаряват.

Пресушените банки се обръщат към правителството за помощ. Правителството, което също се нуждае от пари, от своя страна търси подкрепата на европейските партньори. Сред партньорите изпъква едно име – Германия. Германският бундестаг одобри голям паричен пакет в размер на 100 милиарда евро, с който да се рекапитализира банковата система в любимата туристическа дестинация на герамнците. От своя страна Европейската централна банка скрито започна да действа като истинска национална централна банка и започна да изкупува испански държавни ценни книжа на вторичния пазар, като по този начин се опитва да попълни хазната в Мадрид със свежи пари. Това е важна стъпка от страна на ЕЦБ, тъй като загубеното доверие на кредиторите накара лихвите по десетгодишните испански облигации да скочат до рекордните 7.75%.

Социалистическото правителство на Хосе Луис Сапатеро падна, поради неспособността да се справи с кризата. Дясното правителство на Мариано Рахой също не вижда изход. Страната се намира в порочен кръг. Високата безработица изисква от правителството да плаща повече социални обезщетения за безработните. Парите за тези обезщетения няма откъде да дойдат, тъй като икономиката е в рецесия и данъчните постъпления спадат. Световните инвеститори започват да се изтеглят от страната, предчувствайки, че най-лошото не е отминало. В опит да си възвърне международното доверие правителството на Рахой започва програма на бюджетни съкращения и увеличение на данъците, от които обаче страдат обикновените работници. Тези мерки предизвикват социално недоволство. Миньори от цяла Испания излязоха на протест, тъй като секторът е един от най-силно субсидираните в страната, а субсидиите свършиха.

Испания не е малка хапка. Това е петата най-голяма икономика в ЕС. Спасяването на страната ще е трудно, но оставянето й да се провали, ще бъде катастрофално. Кой ли ще е следващият удавник? Дали Португалия или Ирландия няма да протегнат ръка към Берлин или Франкфурт. Те са сравнително малки, но какво можем да кажем за Италия, чиято икономика се нарежда точно след френско-германския тандем?

Единственото решение на проблема е по-голяма финансова и икономическа интеграция в Европейския съюз. Посоката е към федерация. Но дори и федерацията няма да помогне, ако държавите не предприемат реформи към насърчаване на тяхната конкурентоспособност. Изборът тук е ясен: или произвеждаш повече, по-качествено и по-евтино, или се съгласяваш да печелиш по-малко.

Добрин Станев




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eutopia
Категория: Политика
Прочетен: 807245
Постинги: 200
Коментари: 118
Гласове: 526
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031