В Румъния се води ожесточена политическа битка с целия арсенал на конституционно допустимите средства, че дори и отвъд тях. Емоциите и обратите са в изобилие. Да започнем с бившия социалистически премиер в периода 2000-2004 г. Адриан Нъстасе. В края на юни 2012 г. съдът потвърди присъдата от 2 годни затвор по обвинение за корупция. Нъстасе е уличен, че е спонсорирал кандидатпрезидентската си кампания с държавни пари. През зимата на 2004 г. Нъстасе губи президентските избори срещу Траян Бъсеску. Когато полицаите идват да арестуват Нъстасе в дома му той прави неуспешен опит да се самоубие, прострелвайки се в гърлото.


сградата на румънския пърламент

Скандалът с първия в демократичната история на Румъния осъден министър-председател бързо отстъпва по значимост на разразилата се политическа борба между двамата първи в държавата.

Двамата врагове са министър-председателят Виктор Понта от Социал-либералния съюз и президентът на страната - Траян Бъсеску. Бъсеску е много опитен политик. Преди 1989 г. е член на комунистическата партия. След революцията от 1989 г. той е в редиците на рециклираните комунисти, водени от Ион Илиеску, а в средата на 90-те води своя дясно-центристка партия. През 2009 г. Басеску печели втория си президентски мандат, този път като независим кандидат. В стила на Бъсеску е да води проактивна политика като президент, въпреки ограничените правомощия на неговата институцията в условията на парламентарна република.

Лидерът на социалистите Виктор Понта е по-младото лице в румънската политика. Името му обаче също не е запазено от скандали. През май тази година престижното международно издание Nature излиза с обвинение, че премиерът е плагиатствал голяма част от докторската си дисертация. Свикани бяха различни образователни комитети, които да се произнесат по обвинението. Този на образователното министерство го оправдава, докато комитетът на Букурещкия университет единодушно потвърждава обвинението в плагиатство. Така Понта става част от заформилата си тенденция на европейски политици с взаимствани докторски дисертации.   

В политически план Понта се опитва по всякакви начини да се отърве от президента Бъсеску, когото обвинява в обструкционизъм. Според премиера президентът се опитва да блокира политическите инициативи на правителството за справянето с икономическата криза. Така кабинетът решава да предприеме процедура по импийчмънт на държавния глава. Според конституцията на Румъния, за да бъде свален от власт, е нужно населението на страната да гласува против президента на референдум.

Това всъщност е вторият опит за импийчмънт на Бъсеску. През 2007 г. по време на първия му мандат като президент правителството на либералния премиер Търичану организира референдум за свалянето му от власт, но президентът успява да се задържи.

През лятото на 2012 г. Бъсеску е изправен пред нов референдум за оставане в политиката. Стратегията на Бъсеску беше да накара, колкото се може по-малко хора да отидат да гласуват, защото ако референдумът не събере 50% избирателна активност, той става невалиден. Планът на Бъсеску проработи и въпреки че срещу него гласуваха 88 % от избирателите, той спечели поради ниска активност. Може да се каже, че Бъсеску загуби доверието на хората, заради обвиненията във финансови измами. Неговите призиви към по-големи бюджетни икономии, в тон с изискванията на спасителния пакет на МВФ, към който страната прибягна, също предизвикват недоволство.

Икономическата политика е главната причина за спора между институциите. През 2009 г. Румъния взе заем от 12.95 милиарда евро от МВФ, срещу което обеща да въведе строги бюджетни съкращения. Програмата за икономии обаче е толкова непопулярна, че предишното дясно-центристко правителство загуби вота си на доверие през април 2012 г. Това накара кабинета на Понта да тушира народното недоволство като се обърне за нов 5-милиардов заем към МВФ, с който да възстанови заплатите в бюджетната сфера на предишните им нива. Бъсеску на свой ред подкрепя дясна политика на строги икономии.

Победата за Бъсeску на референдума поради липса на активност не слага край на сагата между премиер и президент. Сега Понта атакува в конституционния съд. По-скоро Понта атакува самия констутуционен съд, който трябва да се произнесе по валидността на вота. Някои съдии дори се оплакват от отправени към тях смъртни заплахи. В началото на юли Понта обяви, че правомощията на конституционния съд трябва да бъдат намалени, а някои съдии сменени, с което си навлече гнева на международната общност и в частност на ЕС и САЩ. Европейската комисия излезе с опустошителен доклад за напредъка на Румъния по пътя към европейска интеграция. Лично председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу предприе няколко политически срещи с Понта, в опит да повлияе на ситуацията.

По всичко личи, че настоящата политическа криза в северната ни съседка е сериозно изпитание за демократичността на страната. Спорът между политическите институции сам по себе си не е заплаха за демократичността на една страна, стига обаче да се води със средства, позволени от закона.

Добрин Станев