На всеки политик от време на време му се налага да отговаря на въпроси, които не са му съвсем присърце. Понякога става въпрос за сенчести сделки и зависимости, които той иска да си останат сенчести, понякога става въпрос за сложни неща, които политикът на може да проумее. Какъвто и да е проблемът, скъпи политици, ето някои универсални отговори, които ще ви измъкнат от най-напечените ситуации.

1. „Кой ви плати на вас да питате?” Истинска класика! Политикът знае, че най-добрата защита е нападението. Когато е притиснат до стената и трябва да се обяснява за своите зависимости, той ловко финтира събеседника си и от отговарящ се превръща в питащ. При това питащ не какво да е. Политикът цели да очерни събеседника си, за да прикрие собствената си мърсотия. Този трик действа безотказно в общество, в което мърсотията е така повсеместна, че всеки може да бъде обявен за мръсник и не е трудно на хората да повярват в това. Зависимостите са толкова силни, че всеки е човек на този или на онзи някакъв. Хвърлете бомбата на компромата в общественото блато и се наслаждавайте как ще се разплиска тинята върху всички наоколо.

В областта на реториката подобни аргументи се наричат ad hominem. Погрешни са, но могат да ви свършат работа за изпечения политик. Вариации на аргументите ad hominem са и: „Ти толкова (глупав, недостоен, боклук, пионка, соросоид, костовист, комунист), че въобще за какво ли да ти обяснявам.”, но политиците рядко ги използват в този чист вид. За сметка на това анонимните форуми са пълни с подобни забавления.

2. Позовете се на световната конспирация. Това е вариация на първа точка със зависимостите и е невероятно колко много хора се връзват. Съществува световна конспирация срещу клета майка България и всички зли сили около нас, че и отвъд океаните и моретата гледат да ни напакостят. За всичко са виновни външните колонизатори, мултинационалните корпорации, или малка шайка, затворена тайно общество, обикновено включваща евреи и/или илюминати. Тук разбира се политикът трябва да внимава, за да не предизвика външнополитически гаф и да не развали отношенията с важен международен партньор. Колкото по-абстрактно говори за външните зли сили, толкова по-спокоен може да бъде. Сред обикновеното население привържениците на конспиративните теории са много гъвкави и винаги могат да докарат аргументите в тяхна полза. Ако са достатъчно упорити, никога не можете да ги оборите с рационални доводи.

3. прехвърляйте неудобните въпроси на другите. Като политик трябва да имате готови отговори за всякакви ситуации, които да открояват вашите постижения и да смазват постиженията на опонентите. Оправдавайте се с опонентите. Кажете нещо в този дух: „Предишните са виновни. Наследството е тежко”.

4. Пейте си старата песен. Когато ви питат нещо конкретно вие си отговорете, както сте се подготвили, нищо че няма да бъде по същество. Ако ви питат за здравеопазване, асфалтирайте проблема. Ако ви питат за пенсиите, говорете за конюнктурата изобщо. Единственото важно е вашият отговор да е достатъчно дълъг и да изпълните възможно най-много ефирно време, така че да не ви питат много други неща,  същевременно да са ви давали по телевизията.

5. Отричайте до последно. Ако всичко това не помогне и сте принудени да се браните, не се давайте. Отричайте до последно. Заплашвайте опонентите си със съд и прокуратура.

Надявам се, че с тези съвети съм помогнал не за домогванията на политиците, а на обикновените хора, за да не им се връзват.

Добрин Станев