„Пожелавам ти да живееш в интересни времена“. Това е старо китайско проклятие, чийто конкретен смисъл днес разбираме от първа ръка. Едва ли в близките десетилетия сме ставали свидетели на толкова вълнуващи епизоди в иначе по-скоро бюрократичния процес на европейска интеграция. Толкова много  непредвидими последици, сблъсък на ценности,  политически идеологии, позабравени след края на Студената война и икономически факти, винаги актуални и винаги тежки, всичко това обуславя гръцката криза. Непренебрежимо е най-големият евфемизъм, с който можем да опишем случващото се. Във въздуха се носи аромат на историческа значимост. Развитието на гръцката криза ще е съдбоносно за развитието на Европа.

В основата си кризата се дължи на сблъсъка между две водещи начала в европейската интеграция – технократското и демократичното. От сблъсъка им се ражда плашилото наречено демократичен дефицит. Отдавна се водят разговори затова доколко европейските институции са далече от гражданите на Европа. Никога обаче този разговор не е изглеждал толкова конкретен колкото в настоящата криза. Нито една институция не страда повече от демократичен дефицит от Европейската централна банка. За добро или зло ЕЦБ представлява върха на технократското начало в Европа. Тя има силата да качва да сваля цели правителства от власт. Нека да си спомним съдбата на Берлускони и Самарас, а може би и на Ципрас, ако великият му хазартен блъф пропадне. Когато една държава избере да стане част от еврозоната, та не само се отказва от собствената си валута, за да приеме нова парична единица. Тя се отказва от независимата си парична политика, но не само от това. Между държавите съществува това, което икономистите наричат невъзможната троица. Не е възможно една държава да поддържа и трите следни неща едновременно: фиксиран обменен курс, свободно движение на капиталите и независима парична политика.

Държавата обаче се съгласява и на нещо повече. Тя се съгласява да приеме и цялостна икономическа идеология на ниската инфлация и стриктните правила за балансиран бюджет, с всичките последици от това. Най-важната последица от това решение, е че демократичният избор на народа, избрал да се присъедини към еврозоната е ограничен от наднационалните финансови правила. Демосът на едно държава от еврозоната не може да избере радикална икономическа политика и да е в еврозоната. Ако иска да бъда част от еврозоната, народът трябва да подчини народната си воля, на общите, наднационални и дори технократски правила, които всички трябва да спазват. Свободната воля за независима икономическа политика свършва тогава, когато избереш, да станеш част от паричния съвет. Не, че формално е забранено да има такава, но тя може да бъде само в рамките на допустимия бюджетен дефицит на Пакта за стабилност и растеж. Това ще е така поне докато Европа не се превърне в една федерална държава, с единно правителство, единна икономическа политика, единен бюджет, единни държавни облигации и единни правила за социални трансфери. Дотогава ще действат други правила. Това е най-краткият отговор. Обаче трябват много пояснения, за да стигнем до него.

Какво се случва в момента?

При всяко наближаване на крайния срок за плащане на вноска по външния дълг на Гърция последните няколко години отношенията между кредиторите й и Гърция стават напрегнати, а слуховете за излизане от спасителната програма или дори еврото избуяват. В сегашната ситуация крайния срок на т. нар. Спасителна програма за Гърция изтича на 30.06.2015. Много често се говори за спасителна програма за Гърция. Кой е спасяващият и кой спасеният е трудно да се каже, защото заемите по програмата не спасяват Гърция, а просто погасяват старите и заеми. На 30.06. Гърция трябва да плати 1.6 млрд евро, което е вноската им по дълга към МВФ, но не може. Надеждите бяха, че ако преговорите с тройката минат успешно страната ще получи допълнително финансиране, с което да покрие плащането към МВФ. Преговорите се провалят. Гърция не получава нова помощ и не може да плати на МВФ. След като Гърция пропуска плащането си, се превръща в първата развита страна, която фалира по задълженията си към фонда. Медиите бързо я поставят в една група с по-слабо развити страни като Куба, Сомалия и Зимбабве, които също фалират по плащанията си към фонда. 

Отвъд странните сравнения има една страшна картина. Гърция е в порочен кръг. Подобно на хамстер в клетка, тя колкото и бързо да бяга в колелото,  винаги остава на едно място. Всеки месец на Гърция й предстоят и нови плащания към едни или други кредитори, но единственото място от което може да вземе пари, за да плати на кредиторите, са пак кредиторите. В случая най-важният кредитор е т. нар. тройка съставена от Международния валутен фонд – МВФ, Европейската комисия – ЕК и Европейската централна банка – ЕЦБ. Кредитите от тройката обаче идват с политически условия за реформи, които обаче правителството на Гърция смята за неприемливи. Тройката, вдъхновена от постулатите на МВФ за действия при дългова криза, поставя нови условия за бюджетни икономии. Според класическата схема при подобни ситуации, МВФ предлага на задлъжнялата страна намаляване на социалните плащания като пенсии и надбавки наред с другите неща като приватизация, либерализация и тн.

Правителството на радикалната левица на Ципрас се съгласява с нуждата от икономии по принцип, но предлага да не се пипат пенсиите, а да се вдигнат данъците на най-богатите гърци и да се наложи данък на хазарта. Все пак Ципрас идва на власт именно с обещанието, че обедняването трябва да спре, а за да стане това, според него социалните плащания трябва да останат не само непокътнати, но дори да бъдат увеличени. Кредиторите не приемат тези условия. Основната точка на раздор е как да се запълни хазната. Тройката иска дупката в бюджета да бъде запълнена предимно с нови икономии, а гръцкото правителство – с нови данъци за най-богатите. Тройката твърди, че данъците ще навредят на растежа, а гърците отвръщат, че пенсионерите не са виновни за кризата, а че корумпираните политици и престъпната олигархическа върхушка, които са управлявали държавата в последните десетилетия, са я причинили. В това има доза истина. Според индекса за възприемане на корупцията на асоциация „Прозрачност без граници“ Гърция има същите нива на корупция като България[1], като преди няколко години дори не беше изпреварила по този нерадостен показател. От своя страна тройката смята гръцката пенсионна система за твърде щедра и иска ограничаване на правата за ранно пенсиониране. Освен това МВФ е скептичен, че Гърция ще успее да събере приходите от новите данъци. В това също има доза истина, тъй като събираемостта на всякакви фискални задължения, традиционно ниска в Гърция, след кризата се сгромолясва още повече. Така двете страни се окопават в позициите си и никой не иска да отстъпи. Твърдe бързо преговорите се израждат в разговор между глухи. Стига се дотам, че председателя на МВФ Кристин Лагард призовава гърците на се държат като възрастни.

На 26.06. Гръцкото правителство едностранно се оттегля от преговорите. Правителството на Ципрас решава да прибегне до отчаян ход и да свика национален референдум в края на седмицата (05.07.2015), с който да попита народа дали приема предложението на Тройката. Самият въпрос на референдума е зададен по такъв начин, че малко хора биха могли да го разберат без да са чели документите на кредиторите, които пък не са широко достъпни. Все пак ЕК публикува на сайта си основните точки при преговорите с Гърция. Не това е важното в случая. Важното е, че правителството нарочно иска народът да отхвърли решението. Това си личи не само от бюлетината за референдума, на която „не“ е написано над „да“, а от официалното изявление, на Ципрас, който каза, че правителството ще подаде оставка, ако гърците подкрепят плана на тройката. Давайки решението на народа ,от една страна Ципрас си измива ръцете от политическата отговорност, но друга страна се надява да спечели подкрепа да извива ръцете на партньорите си. 

"Ако гръцкият народ иска да продължи непрекъснато с плановете за съкращения, заради които няма да можем да вдигнем глава, ще уважим това решение, но няма да сме ние, които ще го реализират", каза той на митинг в Атина. И отново призова да се гласува "не".
Ципрас отхвърли вероятността за завръщане към драхмата. "Не смятам, че техният план ще изхвърли Гърция от еврото, а че ще сложи край на надеждите, че в Европа може да има и различна политика", каза той.[2] По този начин Ципрас се надява, че евентуален успех на референдума ще му осигури по-силна преговорна позиция с кредиторите.

От друга страна европейски политици като председателят на Европейския парламент Мартин Шулц и Председателят на ЕК – Жан Клод Юнкер призоваха гърците да гласуват с „да“. В тази ситуация прозира най-големият проблем на преговорите, че тях ги няма. Няма диалог и отстъпки, а поставяне на условия и контра условия. При такава враждебна среда трудно се вземат консенсусни или дори компромисни решения, а такива са възможни, както ще посоча по-долу.

Още едно доказателство защо е уникална ситуацията, ни представят събитията вътре в Гърция. В дните преди преговорите гърците масово започват да си теглят парите от банките. Дотук нищо ново. Обикновено винаги става така преди преговори. За да спаси гръцките банки, ЕЦБ има специална програма за спешна ликвидна подкрепа (ELA), която временно предоставя парични средства (ликвидност) на гръцките банки, с които да посрещнат масовите тегления без да фалират. Мащабът на програмата вече е толкова голям, че в гръцката банкова система има повече средства от ЕЦБ, отколкото от който и да било друг източник (местни депозити и тн.). На 28.06. след неуспешното политическо развитие на преговорите за гръцкия дълг ЕЦБ взема решение да преустанови програмата за ликвидна подкрепа на гръцките банки. В отговор на това гръцкото правителство обявява „банкова ваканция“. От понеделник банките няма да отварят врати, докато не се намери решение на проблема. Гърците могат да теглят до 60 евро от банкоматите. Чуждите посолства пък съветват туристите, които отиват на почивка в Гърция да си носят достатъчно пари в брой. Същевременно рейтинговата агенция „Фич“ понижава рейтинга на четири гръцки банки до ограничен фалит.

Това е, което се случва до момента на писане, с цялата условност на динамичната ситуация. Време е да се потопим, по-дълбоко и да анализираме причините за тази криза. Отсега е редно да внимаваме. В ситуация като настоящата страстите винаги се разгорещяват. Хората искат ясни отговори. В древните гръцки пиеси маските са били или с усмивки или тъжни, в зависимост от жанра. Ние и до днес сме свикнали да разсъждаваме за комплексни политически и икономически явления в категориите на  виновен и невинен, или да лепваме всевъзможни етикети. Така ни е по-лесно, но не е по-правилно. Нека преди да даваме оценки да поспрем и да се замислим и да се въздържим от прибързани присъди или ако не можем, нека допуснем, че всички имат някаква вина. Това не е особено информативно, но поне може да потуши страстите и да ни даде глътка въздух преди да започнем с анализа. И още нещо. Добре е да избягваме клишетата на деня, които на всичкото отгоре може да са и грешни.  Едно такова клише е, че гърците са в криза, защото са мързеливи. Това не е вярно. Дори напротив. Според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие https://data.oecd.org/emp/hours-worked.htm  гърците работят най-много часове в годината от всички европейци. Друг въпрос обаче е каква е производителността за всеки изработен час.

След това предупреждение се връщаме обратно към кризата. В макроикономически план икономиката на Гърция е в свободно падане от 2008 г. Общо за тези шест години до 2014 г. БВП се свива с 24%.[3] Нищо чудно, че хората в Гърция не са доволни от случващото се. Всеки нормален човек иска страната му да тръгне отново нагоре, не за да може това да стане трябва да се оттласне от дъното. Никой в момента не може да каже дали дъното е достигнато или спадът на икономиката ще продължи още. Гърците обвиняват кредиторите, че строгата политика на икономии ги обрича на перманентна криза. Тя не дава резултат, казва правителството на Ципрас. От друга страна са критиките на северните държави, че Гърция има по-висок стандарт, отколкото може да си позволи и затова трябва да се ограничава. Винаги обаче е трудно да ограничиш по-високия си стандарт, без значение как си го получил. Това е вкоренено в човешката психика. Хората в голямото си мнозинство повече се страхуват да изгубят нещо, което имат, отколкото да получат нещо ново. Гърция постига висок ръст на доходи, но той не отговаря на икономическия й капацитет и до голяма степен е резултат на живота на кредит през последните десетилетия. По-долу ще обясня в детайли защо и как става така. Нека първо да разберем къде се намира Гърция в момента.

Данни: Евростат

На кого и колко дължи Гърция?

През 2010 и 2012 спасителният план за Гърция предвижда 240 млрд. евро за излизане покриване на дълговете. След като става ясно, че Гърция не може да покрие плащанията по външния си дълг, водещи западни държави и институции предприемат инициативи за „спасяването“ на Гърция. През 2010 започва да действа първата спасителна програма за Гърция, наречена First Economic Adjustment Programme. Подписано е споразумение между тогавашния гръцки премиер и Георгиос Папандреу и Ръководителите на МВФ, ЕЦБ и ЕК, които ще се превърнат в т. нар. „тройка“. Споразумението включва периодични парични траншове към Гърция в замяна на предприемането на важни икономически реформи, под което да се разбира съкращения на разходи. Водещата държава тук е Германия, която допринася с най-голямата сума в спасителния пакет (28% от средствата, от еврозоната). Причината да го прави не е на първо място чувството на общоевропейска солидарност, а желанието да спаси собствените си банки, които са отпуснали кредити на гръцкото правителство с очакването, че това е сигурна инвестиция. Кредиторите на Гърция са разсъждавали по следния начин. Те са мислили, че рискът на правителствените облигации е еднакъв в цялата еврозона, защото никоя държава не би оставена да фалира, тъй като това ще подкопае сигурността на цялата еврозона. Преди кризата Гърция има едни от най-високите темпове на икономически растеж в ЕС. На пръв поглед няма причина на Гърция да не се отпускат кредити. В случая тази логика се оказва вярна, въпреки цялата морална заплаха, която съдържа в себе си. Когато настъпва кризата обаче, всички сметки излизат криви. Гърция се оказва състояние да не може да си плаща задълженията. В схематичен вид историята продължава така – германското правителство дава пари, събрани от германските данъкоплатци, на гръцкото правителство, което изплаща дълговете, които е натрупало към западни, предимно германски банки. Така парите се завъртат и се връщат отново в Германия, само че не по сметката на данъкоплатците, а в трезорите на банките. Това е логиката на първата спасителна програма за Гърция, която се превръща в спасителна програма за германските банки.

Тъй като първата спасителна програма за Гърция се оказва недостатъчна, още следващата година са подхванати преговори за нова програма. През 2012 г. започва да действа втората спасителна програма. Пак основните действащи лица са Гърция и тройката. Важното при втория спасителен план е, че в него се включват и частните кредитори на Гърция. Те се съгласяват да се откажат от над половината от номиналната стойност на гръцките облигации и се съгласяват на по-ниски лихви за остатъка, губейки между 50 и 75% от потенциалните си приходи. Това означава отписване на около 100 млрд. евро от гръцкия дълг. Вторият основен компонент на втората програма е приемането от страна на Гърция на пакет от фискални мерки за затягане на коланите, наложен от тройката. Идеята е Гърция да излезе от порочния кръг на дефицитите и да може сама да покрива разходите си. От друга страна обаче рестриктивната фискална политика има процикличен ефект, който ще затрудни възстановяването, което, преведено на нормален език, означава следното: Когато държавата намали плащанията си към хората, те ще намалят покупките си, а оттам и нуждата да се произвежда повече, което пък означава, че общото ниво на икономически растеж ще намалее.  

Това, което се случва с гръцкия дълг, е да се пренасочи от банките към държавите и международните финансови институции най-вече МВФ. Гърция е изпаднала в порочния кръг, при който взема нови заеми, за да покрива старите. Това разбира се е практика на всяка държава, но не и в степента на Гърция. Тя не се възползва от новите траншове, за да развива икономиката си или за социални плащания, а почти изцяло, за да плаща миналите си задължения, което създава неустойчив във времето модел. Този модел е особено тежък дори за добрите години на световната икономика, в а условия на глобална криза става нетърпим за гръцкото общество.

Възниква въпросът защо гръцката криза добива такива пропорции? Гърция не е единствената държава, която пострада, когато световната икономическа криза удари Европа. Цялата южна европейска периферия е засегната. Нещо повече, не само южната периферия, но дори и смятани за стабилни северни държави изпадат в криза. Балтийските държави преживяват рязък икономически спад. Латвия губи една пета от БВП, но започва да се възстановява след това. На другия край на континента Ирландия – детето за пример на европейското развитие преди кризата, също понася тежък удар, свързан с ипотечния си пазар, а оттам и банковата система. Стига се дотам, че страната е включена в акронима на прасешките държави от южната европейска периферия ( от PIIGS – Португалия, Ирландия, Италия, Гърция). Ирландия обаче успява да се възползва от спасителната помощ и от 2013 г., оздравява банките си и публичните финанси и е първата държава, която напуска спасителния механизъм на ЕС и МВФ. За да отговорим на въпроса защо Ирландия успява, Испания и Португалия – горе-долу, а Гърция все още е в криза, е нужно да направим сравнителен анализ между страните, да видим какви са различните кризи и какви са различните мерки, които държавите предприемат. Това обаче излиза извън рамките на настоящето есе. Тук ще се фокусирам върху един единствен казус – Гърция и ще се опитам да обясня как и защо се стига до сегашната криза в тази държава.

Как се стига до сегашното положение?

Гръцката криза ни дава отличен пример за един от големите проблеми на демокрацията – генериране неустойчиви нива на бюджетни дефицити. Теорията е следната – За да спечели изборите която и да е партия, тя трябва да спечели избирателите, като им обещае някакви блага във вида най-често социални придобивки. Никоя партия няма да спечели изборите, ако обещае на избирателите си кръв, пот и сълзи, освен консерваторите на Чърчил по времето на Втората световна война. Често партиите започват да се надцакват в обещанията си. Веднъж на власт те трябва да ги изпълняват. Виждат обаче, че бюджетните реалности не могат да покрият техните обещания и затова прибягват до разходване с дефицит, което бавно и сигурно води до натрупване на дълг, който да завещаят на следващото правителство. В добрите времена нарастването на държавния дълг може да се компенсира от по-висок ръст на икономиката, но и това си има край, както световната криза ни припомни. В един момент генерирането на дълг достига до нетърпими нива, в които икономиката не може да ги поеме и настъпва криза. Няма магически праг, след който държавата вече не може да обслужва дълга си, защото всяка държава е различна. Все пак се приема, че нива на дълг спрямо БВП по-високи от 100% са опасни.

Щом една държава не може да понесе бремето на дълговите си плащания следва намеса на МВФ, програма затягане на коланите и дълъг период на пестене и възстановяване. После цикълът започва наново. Не всички демокрации минават през този цикъл, но Гърция е пример за именно такова развитие. Защо се получава така точно в Гърция? Преди да отговоря на този въпрос с конкретен исторически анализ, е нужно да разкажа още малко теория, този път свързана с установяването на паричен съюз между държавите като еврозоната.

Според Робърт Мъндел, създателят на теорията за оптималните валутни зони, за да може да функционира успешно паричен съюз, между държавите трябва да има свободно движение на работници и гъвкавост на заплатите, което ще рече заплатите да могат лесно да падат по време на криза. Тези условия са необходими в случаите, в които една от държавите в паричния съюз изживява икономически бум, а друга е в рецесия (т. нар. асиметричен шок). Държавата в рецесия вече не може да прибегне до класическата формула за подобряване на конкурентоспособността си чрез обезценяване на валутата си. Нали валутата в паричния съюз е една. Държавата в криза трябва да се примири с по-ниски работни заплати. Никой работник не харесва заплатата му да намалява. Другото решение е работникът да емигрира от държавата в криза, в държавата в подем. В Гърция има много протести срещу обедняването на населението. Така или иначе това е неизбежна последица от кризата без значение дали държавата само ще накара населението си да обеднее като девалвира валутата си и така направи вносните стоки по-скъпи или като работниците получават по-ниски заплати. Въпреки че свободата на движение на работници в ЕС е основно право за гражданите, има много чисто практически пречки за преместването на работниците от една държава в друга, свързани с научаването на нов език, и възприемането на нова култура и др.

Съществуват и други теории за оптималните валутни зони. Според МакКинън държавите трябва да са с максимално отворени една към друга икономики. Според Кенън икономическата структура на държавите трябва да бъде диверсифицирана, така че ако има криза в един сектор работниците да се преориентират към друг. Според Хаберлер и Флеминг, за да съществува оптимална валутна зона темповете на инфлация в държавите, участващи в нея, трябва да бъдат равни. Това е важно, тъй като някои държави предпочитат по-високи темпове на инфлация, а други по-висока стабилност на цените. Различна политика по този въпрос не може да се води в паричния съюз. Не на последно място според мен, за да е успешен паричният съюз, държавите, които го образуват трябва да са със сходно ниво на икономическо развитие и да имат сходен бизнес цикъл.

Защо гръцката криза се развива по този начин? Отговорът на този въпрос ни задължава да се върнем по-назад в историята на Гърция и да откроим спецификите на гръцкия случай. В новата си история Гърция досега е изпадала в дългови кризи пет пъти  (1826, 1843, 1860, 1893, 1932). За първи път това е по време на войната й за независимост от Османската империя, а за последен път по време на Голямата депресия през 30-те. Ерик Фокс изчислява, че общото време, в което Гърция е във фалит е 90 г. или приблизително 50% от времето след освобождението. Това, че Гърция е фалирала толкова много, обаче не ни дава причината, поради която тя фалира днес.

Корените на сегашната криза трябва да търсим в социалното и политическо развитие на страната след Втората световна война. Между 1946 и 1949 г. в страната се води гражданска война между правителствените сили и отрядите на комунистите. Това е един от първите военни противопоставяния между Запада и Изтока по време на Студената война. САЩ и Великобритания подкрепят правителството и отпускат помощ на страната, за да се противопоставят на настъплението на комунистите. Тази политика на сдържане на комунизма в далечни държави на президента Хари Труман ще се превърне и в основната доктрина на външната политика на САЩ по време на Студената война. Комунистите пък получават подкрепа от България, Югославия и Албания, докато СССР остава резервиран. Комунистите губят войната. Не може да кажем, че някой печели от нея. По-важното е, че самото гръцко общество получава тежка травма, която обуславя политическото развитие на държавата през следващите десетилетия. Обществото е силно разделено. Правителствата са нестабилни. Въпреки това икономиката се развива относително добре в следвоенните години, което е изключение от общата европейска тенденция на епохата. През 1967 г. след държавен преврат на власт идва военната хунта, начело с полк. Пападополус. Управлението на полковниците продължава до 1974 г. като през това време много от гражданските права и свободи са потиснати. След фиаското на Кипърската криза режимът на полковниците губи подкрепата дори на самите военни и е сформирано правителство на националното единство на гражданска, а не военна основа.

Гърция започва прехода си към демокрация. Точно в този период се оформя и съвременния гръцки социален модел. Целта му е да се приобщят всички членове на обществото и да се сложи край на дългото противопоставяне. Средството за постигане на тази цел е социалната държава – щедри социални плащания, осигуряване на работни места дори и това да означава непроизводителни такива в твърде раздута държавна администрация, поддържане на голяма и боеспособна армия и тн. През 1981 г. страната се присъединява към Европейската икономическа общност – предшественик на ЕС. В резултат на това получава нови възможности за развитие, които европейската интеграция предлага във вида на голям общ пазар и различни фондове за развитие на инфраструктурата и селското стопанство.

През 90-те Гърция се подготвя за членство в еврозоната. Настоящият финансов министър Янис Варуфакис днес обявява, че никога не е трябвало Гърция да се присъединява към този паричен съюз, но през 90-те членството на Гърция е въпрос на икономическа чест, своеобразно доказателство, че мястото на страната е сред най-развитите в ЕС. За да стане част от еврозоната не е достатъчно една държава да претендира да е развита, а да изпълнява конвергентните критерии от приети 1992 г. с договора за Европейски съюз от Маастрихт. Гърция обявява, че изпълнява тези критерии и страната е допусната точно навреме за пускането в обращение на новата валута. По-късно става ясно, че Гърция фалшифицира статистиката, за да покрие критериите.

По-притеснително е, че фалшифицирането на статистическите данни не е еднократен акт, а масова практика, която има много негативни последствия при развитието на дълговата криза. С помощта на западни консултанти, най-важният от които е банката Голдман Сакс, Гърция укрива реалните нива на дефицит в годините преди и в началото на кризата. Стига се дотам, че европейската статистическа служба организира специална мисия в Атина, за да може сама да провери данните.

В първите години на ХХІ век Гърция изживява истински икономически бум. Страната отбелязва едни от най-високите темпове на икономически растеж в ЕС. Поводите за национална гордост се множат . Целият свят се стича към Гърция през лятото на 2004 г., когато Атина домакинства  олимпийски игри. От друга страна организацията на такъв мегапроект винаги излиза скъпо за домакина и Гърция не прави изключение. Нациналният отбор по футбол донася и купата от европейското първенство през същото това лято на 2004 г.

В икономически план обаче клокочи един дълго отлаган или по-скоро преднамерено политически поддържан проблем. Дори в добрите години на икономически бум 2000-2007 Гърция поддържа структурен бюджетен дефицит. Това означава, че правителствените разходи са по-високи от приходите, дори без да има криза, която да оправдае повече плащания. От друга страна членството на страната в еврозоната означава нисък риск за инвеститорите и ниски лихви за Гърция, което успешно прикрива тежките бюджетни проблеми, които страната има.

Всичко това създава опияняваща, почти никотинова зависимост от дефицита. Реакциите отвън не закъсняват. Гърция влиза в процедура на свръхдефицит според изискванията на Пакта за стабилност и растеж, основният гарант за функционирането на еврозоната. Тук е важно да кажем, че Гърция не е единствената и дори не е първата държава, която нарушава правилата за дефицит. Историческата коректност ни задължава да припомним, че първите държави, които нарушават правилата на Пакта, са двете най-големи икономики в ЕС – Франция и Германия. Самият Пакт е създаден по настояване на Германия, за да запази финансовата дисциплина на по-рисковите държави. След като обаче самата Германия излиза нарушител вместо да последват санкции, държавите разводняват правилата на Пакта, така че направят налагането на санкции срещу държава по-трудно. Германия обаче успява да реформира социалните си институции така че да подобри икономическата си конкурентоспособност за годините напред.

Отделям толкова място на Германия, защото тя е един основните действащи лица в гръцката криза. Има две основни гледни точки за ролята на Германия. От една страна правителството на Меркел проповядва политика на пестене – всеки да се простира според чергата си. Тя, като голям грижовен, но справедлив родител, се кара на хленчещите си южноевропейски деца и се опита да ги възпита в ценностите на финансовата самостоятелност. Не може винаги като закъсаш за пари да се обръщаш към добрата стара Германия за помощ. Меркел се опитва да ги отучи от вредните им навици да харчат повече отколкото печелят и да ги накаже за разхищенията им като им предаде ценностите на балансирания бюджет. Де да можеха да последват германският пример!

Другата гледна точка представя Германия като лицемерка. Германия е основен търговски партньор на Гърция и най-големият вносител в страната в годините преди кризата. Гърция купува от Германия всякакви произведения на германската промишленост от нови автомобили, до подводници за огромните си военни сили. Същевременно, понеже не може да си позволи скъпите покупки изцяло, прибягва до заеми, най-вече от германски банки. При тези обстоятелства не можем да сме изненадани, че именно Германия е най-активната държава при преговорите с Гърция. След като Гърция влиза в дългова криза, Германия се превръща в най-големият донор за помощ. Берлин не го прави единствено от чувство на европейска солидарност, а и за да спаси собствените си банки, които са отпускали заеми на Гърция. Европейската централна банка също изиграва важна роля. За да спаси банковата система на ЕС след икономическата криза ЕЦБ налива огромни средства към търговските банка в серия от програми за количествени улеснения с надеждата, че банките ще използват новоотпуснатите им пари, за да ги предложат в обращение и да задвижат кредитирането и икономиката. В гръцката криза бликналата ликвидност има и друга роля, тя изпълва защитен ров срещу разпространяването на кризата или  по-конкретно предпазва банките, които са инвестирали твърде много средства в гръцки държавни ценни книжа (дълг).

Гръцката икономика има много проблеми. Най-големият е структурният. Гърция трябва да пренастрои икономиката си. Твърде дълго време делът на държавните служители и дори числеността на войската бяха изкуствено завишавани, за да се създават работни места. Сега Гърция трябва да развива нови сектори на икономиката си, за да намери работа на армията от безработни. Безработицата надхвърля 25%, а при младежката безработица, процентът е още по-висок. Страната предимно разчита на туризма, търговския си флот, а производството и селското стопанство са на заден план. Гърция обаче има нужда от износ и производство. Световната кризи силно удари международната търговия, а с това и интересите на корабния транспорт, на който разчита Гърция. Туризмът също поизостана. Сега е време за развитието нови сектори в икономиката като информационните и телекомуникационните технологии например. Държавата може да помисли и за реформи в националната си отбрана. Гърция дълго време поддържа най-големият военен бюджет като процент от БВП от всички държави членки на НАТО с изключение на САЩ.

Държавният дълг на Гърци расте през последните 15 г. с изключение на периодите между 2001 и 2003, 2005 и 2007. Следващото намаление на дълга е през 2012 г., когато е и голямото отписване на частния дълг. Въпреки че в тези периоди наистина има намаление на съотношението на дълга спрямо БВП това се дължи на по-бързия растеж на БВП. Вижда се, че дори през годините на икономически растеж Гърция поддържа високи нива на структурен дефицит, което посочих за един от основните проблеми за настоящата криза. Въпреки това вследствие на политиката на затягане на коланите, наложена от Тройката, Гърция успява да намали структурния си дефицит и дори да излезе на излишък през 2013 г. От друга страна обаче цената за това е продължена икономическа рецесия. Съотношението на дълг към БВП също се влошава вследствие на намалението на БВП. Мит е, че гърците не приемат промените. Между 2009 г. и 2013 г. средната работна заплата е спаднала с 16%.

Данни: ОИСР[4].

Какво трябва да се направи?

За да се реши гръцката криза двете страни – Гърция и тройката трябва да направят съвместни усилия, а не да се обвиняват взаимно. В този танц първата стъпка е на Гърция. В сферата на публичните финанси голямото предизвикателство, с което Гърция трябва да се справи, е постигането на първичен излишък - т. е. държавата да може да събира толкова приходи, че да покрие разходите си, без разходите по обслужване на националния дълг. Гърция даде индикации за постигането на първичен излишък през 2013 и частните кредитори отново започнаха да й отпускат заеми през 2014 г. Всички изгледи насочваха към това, че е и през 2014 г. страната може да има излишък и дори икономически ръст, но в края на годината икономиката отново тръгна надолу. Това съвпадна и с идването на Ципрас на власт. Гърция все още не може да постигне първичен излишък, въпреки че заявките за бюджет 2015 са точно такива. Остава да видим. Без подобен излишък страната ще е непрекъснато зависима от външно финансиране, а оттам и преговорната й позиция ще остава слаба. Без първичен излишък тя Гърция не може да отсвири кредиторите си.

От друга страна Тройката също би трябвало да направи отстъпки. Дори и при най-добро желание за реформи на Гърция страната не може сама да излезе от порочния кръг на теглене на нови заеми само с цел плащане на стари задължения. По тази причина ми се струва уместно да бъде отписан и част от дълга на Гърция към някои от най-големите й държави кредиторки, с което на първо място визирам Германия. Отписван на част от дълга вече имаше през 2012 г., но тогава частните инвеститори бяха тези, които се отказаха от голяма част от вземанията си. Ред е и държавите кредиторки да направят отстъпки.

Какви са политическите последствия от референдума?

След икономиката идва ред да коментирам и възможните политически последствия от референдума. Победа за Ципрас с бюлетина „охи“ би отприщила вълна от реакции в цяла Европа. Това би създало пример за подражание за останалите европейски политици, най-вече от южната периферия, но дори от твърдото ядро на ЕС, че е възможна алтернатива на настоящата политика на съкращения и икономии от една страна и политиката на международен финансов диктат от друга. За страни с подобни дългови проблеми, като Испания това ще е предизвика възход на левите сили, визирам движението Подемос, които отхвърлят бюджетните рестрикции. Именно това кара германците да са толкова неотстъпчиви. Германия все някак да е може да си позволи да спаси Гърция, но какво ще стане, ако другите държави се наредят на опашката?

Освен крайната левица другите политически сили, които ще спечелят, са крайно десните. Марин Льо Пен – лидер на радикално дясната френска партия Национален фронт вече поздрави Ципрас, за това, че се опълчва на международния натиск. Понастоящем партията на Льо Мен е трета политическа сила във Франция. За националистите победа на Ципрас в референдума ще означава победа на националната държава над наложените от европейската бюрокрация решения. Естествено е, че политиците от тройката не биха желали, което и да е от тези неща да се случи и се опитват да повлияят на решението на избирателите. Така или иначе, от крайно лявото, до крайно дясното всеки следи как ще се развие ситуацията в Гърция и какви ползи може да извлече за себе си.

След края бих искал и да направя сравнение с нашата страна. В известен смисъл България се явява пълна противоположност на Гърция, както финансово, така и политически, че и културно. Във финансово отношения България допреди кризата води стриктна фискална политика, която не само че гарантира балансиран бюджет, но и дори генерира излишъци, с които страната ни изплащаше дълговете, натрупани в последните години на социалистическото ни минало. Въпреки че това се промени след кризата и страната ни отново започна да трупа дефицит след дефицит, сме все още далече от гръцкия сценарий.

По-голямата разлика е на ниво политическа култура. Да на пръв поглед, културите ни са близки. Споделяме донякъде южняшкия манталитет, но с една голяма разлика. Българските политици провеждат политика на неконфронтация, винаги внимателни да не обидят никого от големите, досущ като лирическия герой на Вазов в едно от най-гениалните му, но и най-недооценени стихотворения „Средството да нямаш врагове“.

Гърците от своя страна са борбени и неотстъпчиви. Готови са да се изправят сами срещу всички големи лидери и в резултат на това дори да предизвикат съчувствието на мнозина. „Ето те се опълчиха на Германия, ето те не отстъпват пред банките и големите пари. Дано да успеят да им натрият носовете.“ Тази позиция обаче пропуска, че самите гръцки политици изиграват основна роля за разразяването на кризата.

Не мисля, че нито гръцкия, нито българския подход са изцяло правилни. Както е поучавал древногръцкият философ Аристотел: Доброто е в мярката между две крайности.

Автор: Добрин Станев

Източници:

McDonald, Ch. (2012) Are Greeks the hardest workers in Europe? BBC, http://www.bbc.com/news/magazine-17155304

BBC, (28.06.2015). Greece debt crisis: ECB "to end" bank emergency lending http://www.bbc.com/news/world-europe-33303105

BBC, (29.06.2015). Greek debt crisis: Why a bailout referendum? http://www.bbc.com/news/world-europe-33314442

Fox, E. (19.09.2011). The History Of Greek Sovereign Debt Defaults. Investopedia.  http://www.investopedia.com/financial-edge/0911/the-history-of-greek-sovereign-debt-defaults.aspx

Guardian (29.06.2015).Where did the Greek bailout money go? http://www.theguardian.com/world/2015/jun/29/where-did-the-greek-bailout-money-go?CMP=fb_gu

Applebaum, A. (23.06.2015). It’s Not the Economy, Stupid The Greek crisis is a political mess that threatens all of Europe. The Slate,  http://www.slate.com/articles/news_and_politics/foreigners/2015/06/greek_financial_crisis_will_prime_minister_alexis_tsipras_make_necessary.html?wpsrc=sh_all_dt_fb_ru

Stiglitz, Europe’s Attack on Greek Democracy, Project Syndicate.

WSJ, (21.11.2014). Greece Expects Primary Budget Surplus for 2015 But Spending Plans Not Agreed with Creditors http://www.wsj.com/articles/greece-expects-primary-budget-surplus-for-2015-1416567297

Worstall, T. (16.02.2015). Greece Still Has A Vast Problem; It Doesn"t Have A Primary Budget Surplus Forbes, http://www.forbes.com/sites/timworstall/2015/02/16/greece-still-has-a-vast-problem-it-doesnt-have-a-primary-budget-surplus/

[1] Transparency International (2014). Corruption perception index. http://www.transparency.org/cpi2014/infographic/regional/european-union-and-western-europe

[2] Гърция няма да плати 1.6 млрд. евро на МВФ днес, в-к Сега. http://www.segabg.com/article.php?id=758242#.VZIR11QAwLg.facebook

[3] От 216 на 163 млрд. евро. Данни Евростат.

[4]ОИСР, Средни годишни заплати, http://stats.oecd.org/Index.aspx?DataSetCode=AV_AN_WAGE#