Постинг
26.06.2022 00:36 -
За "Мрак и светлина" на Сидония Пожарлиева
Автор: gabrielle
Категория: Изкуство
Прочетен: 878 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2022 00:44
Прочетен: 878 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 26.06.2022 00:44
„Мрак и светлина“, двутомникът на Сидония Пожарлиева, с избрани текстове от нейното обемно творчество в мере-на и немерена реч от известно време е моя настолна книга. И всеки път, когато понеча да напиша няколко реда за това мое духовно пътешествие се спирам, защото ми се струва, че още не съм готова… А и какво ли повече бих могла да кажа след предговора на Мари-Ноел Опитал[1]?
Но, отново и отново поемам по пътеките от мрак и светлина, които тръгват от стиховете и прозата, написани-преведени на български и френски език. Защото, Сидония Пожарлиева често пише своите произведения на френски, а след това предлага на читателя и авторския си превод на български. Поня-кога преводът и оригиналът остават неразличими за читателя, напр. „Земя свидна“ (1980) и „Pays cheri” (1991); „Une cri (1985) и „Вик“ (2020); Непримиримите“ и „Les Intransigeants“ (1978).
Обещавах си – бавно да вниквам в звученето на речта на двата езика, да разчитам смислово-художествените нюанси и да усещам онези визуално-вер-бални трепети, вълнували автора – както в момента на сътворяването, така и в момента на пресътворяването. Немалко, обаче, са случаите, в които се намесва още един, непознат за мен език – португалският, който внася своя огнен щрих в общата картина. Едно изморително изкачване, но – както онзи, който не пести силите си по планинската пътека, достигайки върха има целия свят под краката си и цялата светлина на простора в гърдите си, така и читателят, загръщайки последната страница може да каже, че е постигнал един връх. Своят собствен връх. И – може би, донякъде, се е докоснал до висината на автора.
Днес мога да обобщя, че читателят, следвайки следите на авторовите прозрения придобива и неговия поглед, не-говата гледна точка – на една отдалеченост и всеобхватност – гледната точка на оня, който е постигнал своята човешка завършеност и оттам може спокойно да рее поглед към отминалия живот с неговите щастливи и тъжни, бурни и съзер-цателни мигове, които изграждат тъканта на битието, но и към живота, който предстои – с всички предизвикателства, които носи, както и с убедеността, че те ще бъдат прелетени с крилете, изтъкани от написаното вече слово.
Това чувство се подхранва и от подбора на произведенията, и от тяхната многообразна тематика, и от структурата и качествата на самите духовно-твор-чески достижения, въплътени в тях.
Трудно е да се анализира един сборник, побрал цяла епоха в себе си, макар авторът да е само един. Но – колко различни са лицата на този автор! Трудно е да се анализират и произведенията в него, тъй като те са разнородни по същността си, а и по замисъла на подбора за съставянето му. Без съмнение, те са отражение на цялостния творчески път на Сидония Пожарлиева, но и на всичките й търсения – както в поезията, така и в прозата и превода. Стихотворенията й често са задъхани, с разсечен и накъсан ритъм, в свободен стих, но други са образец за писане на класически стих, като тази тяхна характеристика се запазва и при превода – лично за мен, един ярък показател и за безспорно преводаческо майсторство. Стихотворенията са структурирани в пет цикъла – „Плевенски съкровения“, в който откриваме детската същност на лирическия Аз и проследяваме житейските отправни точки и тяхното отражение върху авторовото изграждане и съзряване; „Приятелства“, който ни дава поглед върху широтата на авторовите творчески познанства; в „Интимен свят“ виждаме крехкостта на чувствата и силата на волята за щастие, поривът към справедливост и промяна, „Реквиеми“ носи тъжната нотка за лична загуба, но и на усещане за надвременнос; последният, дал заглавието си на целия двутомен сборник – „Мрак и светлина“ е едно новаторско в своите търсения и прозрения произведение.
Следват пет цикъла тристишия и хайку, които са своеобразен мост към втория том, но те бележат и новите полета на изява на Сидония Пожарлиева. в които тя посява своя красив цвят.
По отношение на втория том, „Проза“, ще загатна неговото жанрово разнообразие, макар на пръв поглед да става дума само за два жанра.
Тук можем да прочетем (в превод и оригинал) няколко хайбуна, които авторката сама определя като хайбун – малък кукай, хайбун –разказ, хайбун – импресия, хайбун – фантастичен разказ. В тях е налице най-важното за тази кратка източна форма – простота и искреност на прозата и поетичен фрагмент, който се явява или поанта, или есенция на внушението, или контрапункт, но при всички случаи е израз на ярка емоция, която осветява прозата. Тук най-добре личи и разказваческото умение на авторката, и нейният поетически зарад.
В него са включени и два раздела с литературна критика. В първия от тях са представени няколко рецензии на книги от български и чуждестранни автори (в превод и оригинал), в които личи аналитична мисъл и способност за вникване в дълбочината и естетическата изразителност на разглежданите творби. В края на тома са поместени рецензии от български и чужди автори за творчеството на Пожарлиева.
В заключение ще кажа, че сборникът „Мрак и светлина“ е есенцията и синтезът на нейното творчество, единен – като монолит, но е и една мозайка, която няма как да бъде описана, класифицирана, дефинирана – просто трябва да бъде прочетена! На добър час!
Но, отново и отново поемам по пътеките от мрак и светлина, които тръгват от стиховете и прозата, написани-преведени на български и френски език. Защото, Сидония Пожарлиева често пише своите произведения на френски, а след това предлага на читателя и авторския си превод на български. Поня-кога преводът и оригиналът остават неразличими за читателя, напр. „Земя свидна“ (1980) и „Pays cheri” (1991); „Une cri (1985) и „Вик“ (2020); Непримиримите“ и „Les Intransigeants“ (1978).
Обещавах си – бавно да вниквам в звученето на речта на двата езика, да разчитам смислово-художествените нюанси и да усещам онези визуално-вер-бални трепети, вълнували автора – както в момента на сътворяването, така и в момента на пресътворяването. Немалко, обаче, са случаите, в които се намесва още един, непознат за мен език – португалският, който внася своя огнен щрих в общата картина. Едно изморително изкачване, но – както онзи, който не пести силите си по планинската пътека, достигайки върха има целия свят под краката си и цялата светлина на простора в гърдите си, така и читателят, загръщайки последната страница може да каже, че е постигнал един връх. Своят собствен връх. И – може би, донякъде, се е докоснал до висината на автора.
Днес мога да обобщя, че читателят, следвайки следите на авторовите прозрения придобива и неговия поглед, не-говата гледна точка – на една отдалеченост и всеобхватност – гледната точка на оня, който е постигнал своята човешка завършеност и оттам може спокойно да рее поглед към отминалия живот с неговите щастливи и тъжни, бурни и съзер-цателни мигове, които изграждат тъканта на битието, но и към живота, който предстои – с всички предизвикателства, които носи, както и с убедеността, че те ще бъдат прелетени с крилете, изтъкани от написаното вече слово.
Това чувство се подхранва и от подбора на произведенията, и от тяхната многообразна тематика, и от структурата и качествата на самите духовно-твор-чески достижения, въплътени в тях.
Трудно е да се анализира един сборник, побрал цяла епоха в себе си, макар авторът да е само един. Но – колко различни са лицата на този автор! Трудно е да се анализират и произведенията в него, тъй като те са разнородни по същността си, а и по замисъла на подбора за съставянето му. Без съмнение, те са отражение на цялостния творчески път на Сидония Пожарлиева, но и на всичките й търсения – както в поезията, така и в прозата и превода. Стихотворенията й често са задъхани, с разсечен и накъсан ритъм, в свободен стих, но други са образец за писане на класически стих, като тази тяхна характеристика се запазва и при превода – лично за мен, един ярък показател и за безспорно преводаческо майсторство. Стихотворенията са структурирани в пет цикъла – „Плевенски съкровения“, в който откриваме детската същност на лирическия Аз и проследяваме житейските отправни точки и тяхното отражение върху авторовото изграждане и съзряване; „Приятелства“, който ни дава поглед върху широтата на авторовите творчески познанства; в „Интимен свят“ виждаме крехкостта на чувствата и силата на волята за щастие, поривът към справедливост и промяна, „Реквиеми“ носи тъжната нотка за лична загуба, но и на усещане за надвременнос; последният, дал заглавието си на целия двутомен сборник – „Мрак и светлина“ е едно новаторско в своите търсения и прозрения произведение.
Следват пет цикъла тристишия и хайку, които са своеобразен мост към втория том, но те бележат и новите полета на изява на Сидония Пожарлиева. в които тя посява своя красив цвят.
По отношение на втория том, „Проза“, ще загатна неговото жанрово разнообразие, макар на пръв поглед да става дума само за два жанра.
Тук можем да прочетем (в превод и оригинал) няколко хайбуна, които авторката сама определя като хайбун – малък кукай, хайбун –разказ, хайбун – импресия, хайбун – фантастичен разказ. В тях е налице най-важното за тази кратка източна форма – простота и искреност на прозата и поетичен фрагмент, който се явява или поанта, или есенция на внушението, или контрапункт, но при всички случаи е израз на ярка емоция, която осветява прозата. Тук най-добре личи и разказваческото умение на авторката, и нейният поетически зарад.
В него са включени и два раздела с литературна критика. В първия от тях са представени няколко рецензии на книги от български и чуждестранни автори (в превод и оригинал), в които личи аналитична мисъл и способност за вникване в дълбочината и естетическата изразителност на разглежданите творби. В края на тома са поместени рецензии от български и чужди автори за творчеството на Пожарлиева.
В заключение ще кажа, че сборникът „Мрак и светлина“ е есенцията и синтезът на нейното творчество, единен – като монолит, но е и една мозайка, която няма как да бъде описана, класифицирана, дефинирана – просто трябва да бъде прочетена! На добър час!
[1] Предговорът е поместен в рубриката „Анонси“, бр. 1/2021 на сп. "Картини с думи и багри"
Портрет с думи на проф. Цонка Великова
Портрет с думи на Павлина Петкова
По пътя на залязващото слънце - рецензия
Портрет с думи на Павлина Петкова
По пътя на залязващото слънце - рецензия
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Блогрол
1. Това е новият ми блог - нека заедно го направим по-жив!
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com