На 24.06. френският посланик н. пр. г-н Етиен дьо Понсен представи приоритетите, които Франция си поставя за предстоящото шестмесечно председателство на ЕС. Първото нещо, което изтъкна е, че ефективнте месеци, ще са по-малко, защото периодът съвпада със сезона на отпуските. Да очакваме големите неща накрая. Шегата настрана. 4 са големите приоритета, зад които застава председателството. Те са: 1 -законодателният пакет енергия-климат, 2 - политика за миграцията и убежището, 3 – Обща отбранителна политика на ЕС, 4 – реформа на Общата селскостопанска политика             Законодатлният пакет енергия-климат включва 4 текста, касаещи ограничаването на вредните емисии от CO_{2 ,}  възобновяемите енергийни източници и директива за съхранение на CO₂ . Френското председателство иска да даде правнообвързваща сила на целите в декларацията, поставени миналата година по време на немското председателство, които предвиждат до 2020г. 20% от енергията да идва от възобновяеми източници. Това начинание е колкото амбициозно, толкова и спорно. Гюнтер Ферхойген го нарича научна фантастика. Относно търговията за екоквоти за отделяне на парникови газове, които се заделят за всяка държава, се изказаха големи резерви. Тя е неефективна и цените са дискриминационни. Божидар Данев от Стопанската камара каза в интервю по радио RFI, че България е с орязани квоти, което ще бъде сериозно препрятствие за развитието на българската икономика. Бизнесът иска лобизъм и той е обиден на българските евродепутати, които не защитават достатъчно добре интересите на индустриалците. Нужна е допълнителна подкрепа на европейско ниво. Освен с протокола от Киото ще трябва да се съобразяваме и с новите европейски изисквания. Австрийска металургична фирма се е отказала да инвестира у нас, понеже не са налични достатъчно квоти, което ще оскъпи производството, ако фирмата е принудена да ги купува от други страни.             Относно политиката за миграция и убежище Франия предлага да се сформира общоевропейски пакт, обединяващ различните усилия на трити вида страни: гранични, транзитни и крайни дестинации. Дьо Понсен посочи, че Полша не пази само полските граници, понеже имигрнтите не отиват в Полша, а в „Париж и Ротердам”. Посланикът потвърди европейската нужда от имигрантите, но също и от нови мерки на европейско ниво.             Франция иска да подсили слабата отбранителна политика на Съюза. Припомни, че европейските сили участват в 17 операции за възстановяване на мира. В стратегията за сигурност от 2003г. трябва да бъдат ангажирани и новите страни-членки. Европейските сили трябва да са по-мобилни. Да стигат за по-кратко време до проблемните места. Във връзка с френската отбранителна политика президентът Никола Саркози състави бяла книга за връщането на Франция във военната организация на НАТО, която страната напуска по времето на управлението на генерал дьо Гол през 1966 г.             Реформата на Общата селскастопанска политка ОСП действително представлява пробив и то пробив в правилната посока на дългогодишната френска политическа традиция. Сегашната конюнктура се характеризира с необичайно високи цени на храните. Сегашната схема на преки плащания на селските стопани не може да бъде оправдана. Думите на посланика „бавно трябва да започнем да ислим за следващия период” означава, че реформата ще влезе в сила евентуално за следващата шестгодишна финансова рамка на съюза, която ще започне след 2013г. Все пак трябва да се започне отнякъде. Проблемът е от изключителна политическа сложност, защото ОСП е втората най-скъпа в бюджета на ЕС (близо 40%) и там играят много силни интереси. За по изчерпателна информация за ОСП очаквайте скоро публикация за бюджетната реформа на този блог.             Френското председателство иска да съживи Европейската политика за добросъседство и по-конкретно добросъседството на юг, със страните отвъд Средиземно море, които бяха включени в Барселонския процес. Идеята е за създаване на Средиземноморски съюз, който да има за решаване конкренти въпроси: транспорт и екология. Негласно тази инициаива си поставя и други цели. Франция би желала да ограничи притока на имигранти от страните на Магреб, като ги ангажира в различни инициативи на тяхната собствена територия. Тя е склонна да инвестира там, за да създаде възможности тези хора да останат там. От друга страна Франция би искала да пренасочи желанието за пълноправно членство на Турция от ЕС в бъдещия Средиземноморски съюз.             Юлияна Николова, директор на Европейския институт посочи, че за първи път разширяването не е сред 4те най-важни приоритета. Посланикът каза, че преговорите с Хърватия и Турция ще продължат.             В началното представяне г-жа Николова попита какво ще предприеме новото председателство относно ирландския референдум. Дьо Понсен каза, че ще отговори най-накрая. Моите наблюдения са, че ирландсткото „не” дойде като гръм от ясно небе и по всичко си личеше, че франция не е подготвена. Посланикът каза, че ратификацията трябва да продължи и похвали Великобритания като първата страна, ратифицирала Лисабонския договор след негативния вот в Ирландия. Смятам, че тактиката на Париж е ратификационният процес да продължи и по-късно, когато болшинството от страните-членки са ратифицирали договора, да се окаже натиск на Ирландия.             Накрая на своето слово посланикът обърна внимание на културните инициативи в София които ще започнат с операта на Лео Делиб „Лакме” на 30.06, с която де предвижда откриването на френския културен сезон.             После думата взе министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, която ни информира за по-важните събития от дневния ред на председателството. Да очакваме през юли среща на върха за Средиземноморското сътрудничество. През октомври ще се състои среща на Европейския съвет. Предвидени са и 400 други мероприятия             Последната част на конференцията беше посветена на въпроси от присъстващите. Най-интересен ми се стори този на студент, който попита как стоят нещата с ядрената енергетика в контекста на бъдещата енегийна политика. Посланикът отговори, че България и Франция имат много сходни позиции по тази тема. Съществува сътрудничество между двете страни в сферета на ядрената енергетика.