Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2011 13:42 - Терор и справедливост
Автор: eutopia Категория: Политика   
Прочетен: 2562 Коментари: 0 Гласове:
2



Терор и справедливост

 

 

Терорът е нищо повече от справедливост, бърза, безмилостна и твърда. Той е еманация на добродетелта“. Това са думите на най-известния „терорист“ в историята – харизматичния лидер на Френската революция Максимилиан Робеспиер. Робеспиер, останал с прозвището Неподкупния, предвожда националния конвент в нестабилната обстановка, в която младата република се намира, само за една година 1793 – 1794. През това време неговият „режим на терора“ е трябвало да се извърши преход от монархия към република. Републиката е трябвало да бъде защитена на всяка цена. Няма ценност равна на нея, няма средство, което да да е прекалено. Резултатът са масови кръвопролития и национална омраза сред новоосвободените граждани. Два дни след като Робеспиер оповестява за нов списък с предатели на републиката, народът се обръща против него. Той е издирен конвента и изоставен от поддръжниците си. Опитва да извърши самоубийство като се прострелва в челюстта. Неуспешно. На 28 юли 1794 Робеспиер приключва живота си на гилотината. Без съд и без присъда. Народното недоволство от режима на терора е неговата присъда. Революцията погубва най-верния си син.

image
Максимилиан Робеспиер

 

От революционна Франция насам тероризмът въври заедно с идеята за справедливост. Двете понятия са неразделно свързани, но никога в консенсус. Както борбата срещу тероризма, така и самият тероризъм се осланят на идеята за справедливост. „Може ли да има справедливост, щом терористите убиват невинни?“ „Терористи за едни, за други борци за свобода.“ Нима всичко е въпрос на гледна точка?

 

Как да мислим тероризма? Самата дума върви с негативен подтекст и често има причини за това. Какъв смисъл да вложим в това така изменчиво във времето понятие? Какво обединява действията на различни фракции в различни исторически епохи. Терористи намираме сред крайните републиканци, гилотиниращи монархията, комунисти, вдигнали във въздуха буржоазията или в руския случай аристокрацията. Националисти, борещи се за национална държава, анархисти, борещи се срещу националната държава, фашисти, прочистващи нацията и религиозни фундаменталисти, прочистващи света от злото. Сред всички тези идеологии можем да намерим проявления на терористични методи. Какви са тези методи?

 

Най-важно това е целенасоченото насилие над цивилни. Нима в класическите войни няма невинни жертви? Има, но не те са главната цел. Главната цел в класическите войни е да се пречупи военната сила на противника. Правото по време на война забранява нарочното нападение на цивилно население. За терористите цивилното население е легитимна цел. Кои са хората, срещу които е отправено насилието е без значение. Важен е ефектът. Терористите искат да приковат световното обществено мнение, да са в медийния фокус на вниманието. Те не искат много трупове, а много зрители. Терористите не могат да целят унищожаването на Америка, но могат да отправят политическо послание с надеждата Америка да преосмисли политиката си. Посланията, символиката са много важни за тероризма. Както сгромолясването на Световния търговски център на 11.09.2001 – олицетворение на същността на Америка през очите на Ал Кайда, така и сега убийството на Бен Ладен са натоварени с огромно символно значение. Средствата на тероризма са винаги насилнически и спорадични. Целта е да се създаде паника и смут. Чувство на несигурност. Страхът от тероризма идва от неговата непредвидимост. Както правилно забелязва президентът Рузвелт, макар и по друг повод : Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх.“

 

Ако водим война с тероризма, то каква е тази война?

 

Но каква война е войната с тероризма? Това не е класическа война от клаузевицки тип, в която две армии, представящи две държави, се срещат на демаркирано бойно поле. В класическите войни идеята за справедливост почти винаги отсъства. Поне в Европа от Вестфалския мир до първите окопи на Марна през Първата световна война идеята за справедлива война, за справедливост за водене на война, jus ad bellum почти винаги отсъства. Бащата на международното право Хуго Гроций ни казва, че няма как да знаем в една война, на чия от двете страни застава справедливостта. Това означава, че страните трябва да сдържат поведението си при воденето на война. В прерогатива на националните държави е да водят войни помежду си. Справедливостта е ограничена като концепция единствено за поведението по време на война, jus in bello – какво може и какво не може да се причинява на противника. И европейските държави са спазвали тези правила за поведение с противника, и то не от чувство за рицарско достойнство, а от негласно задължение за реципрочност: ти няма да убиваш пленниците си, и аз няма да убивам моите.

 

Войните, в които е замесена идеята справедливостта добиват екзистенциални измерения. Това са войни, които се водят в категориите на доброто и злото, и които не допускат половинчати резултати. Не е достатъчно да обходиш врага с брилянтна маневрена операция, след която той да се предаде. След това на масата на преговорите протагонистите джентълменски ще се разберат за клаузите на мира: кой на кого коя територия да предаде.

 

С Първата световна война започва ерата на тоталните войни. Войни, които мобилизират цялото население. Само един е възможният изход. Това са войни на тоталното поражение и унижение. Такива са Първата и Втората световна война, донесли толкова страдание, разруха и смърт.

 

 

Сравнявайки класическата война с тероризма, адекватно ли използваме понятието война. Може ли да говорим за война с тероризма и какво имаме предвид? Може би днес трябва да мислим войната различно. Клаузевиц е живял по време на Наполеоновите войни. Войните на 21ви век са различни и нашите разбирания трябва да се нагодят към тях. Много неща днес наричаме война. Говорим за войната с престъпността, войната с корупцията, войната по пътищата. Всички тези войни са риторични войни.

 

Един вариант, възприет от някои западни държави е да не мислим тероризма като война, а като престъпление. С него трябва да се справят не войниците и военните стратези, а служителите на реда и съдебната власт. Пример за това е отказа на Великобритания да признае Ирландската републиканска армия за армия (ИРА), като армия т.е законен противник, а като криминална организация. Заловените й членове са съдени по вътрешното наказателно право, а не според Женевската конвенция за военнопленници.

 

Враг и престъпник са две различни неща – най-малкото попадат под различни юридически режими. Врагът не е престъпник, а политически противник. Той не действа противозаконно, а е законен противник. Терористите споделят много общи неща с престъпниците. Действат чрез нелегални мрежи, срещу държавата и законно установения ред. Терористите използват престъпността като средство за доходи например контрабанда на наркотици или трафик на хора. Макар и подходите на двете дейности да са близки, една голяма разлика съществува между тях. Тероризмът има политическа цел, докато престъпността преследва единствено икономическа изгода.

 

Войните са нещо, което суверенните държави правят помежду си. Тероризмът рядко е организиран от правителството на определена държава, въпреки че съществува и държавно спонсориран тероризъм. Като пример можем да посочим свалянето на самолета на Пан ам над Шотландското село Локърби от либийски извършители през 1988. По-често обаче тероризмът е организиран от нелегална и често глобална мрежа от физически лица, но е насочен срещу политиката на дадена национална държава. Затова тероризмът представлява асиметричен конфликт между една държава и терористична организация.

 

Тероризмът прилича на партизанската война, но и се различава от нея. Терористите и партизаните са политически бойци без униформа, която да ги разграничи от цивилното население. За разлика от партизаните, терористите не целят завладяването или по-скоро възвръщането на определена национална територия. Партизаните участват в нелегални подривни дейности срещу армията на окупатора. Партизаните действат защитно. Терористите – често са агресори. За терористите окупатор е много по-абстрактно понятие.

 

И все пак това разграничение често се губи. Лидерът на Армията за освобождение на Палестина, по-късно на Фатах, Ясер Арафат заявява през 1974 г. пред Общото събрание на ООН: „Разликата между революционера и терориста е в причината заради която се борят. Никной не може да бъде наречен терорист, ако зад него стои справедливата кауза на освобождението от нашественици, заселници и колонизатори.“

 

Според Брус Хофман терористът в основата си е алтруист. Той вярва, че служи на справедлива кауза, която ще донесе повече добро на по-голяма група, която той претендира да представлява. Тероризмът е оръжие на слабите и бедните. Самоубийственият атентатор е еквивалентът на военната авиация на националните държави. Тероризмът е метод на бедните. Атентатът на Световния търговски център 11.09.2001 е струвал около 400 000 долара.

 

За терористи значението на каузата, целта оправдава всякакви средства дори убийството на цивилни. Хората не се самовзривяват убивайки себе си и околните, ако наистина не вярват в правотата на каузата си и тук идва големият проблем за справедливостта.

 

Западният човек би признал значението на каузата, която защитават терористите, но не би признал методите им. За съвременния западен човек методите за защитаване на една идея трябва да изключват. Те могат да бъдат протести, бойкоти и стачки, но не и насилие над цивилни. Дори и да приеме състоянието на война, западният човек приема, че и във войната има правила, които забраняват нарочното нападение над цивилни доколкото е възможно. Докато за терористите тези правила са без значение. Точно цивилните са цел, която да шокира обществото. Смъртта на цивилни е белият лист върху който терористите пишат посланието си към целия свят.

 

Терористите са вдъхновени от по-висши за тях ценности, Те са фундаменталистки, в прекия смисъл на думата. Тези ценности стоят в основата и нищо не е по важно от тях. Те са вдъхновени от върховенството на каузата си пред която всички западни идеи за процедурна справедливост, за върховенство на закона, демократични избори, гласуване с мнозинство мнозинството, губят смисъл.

 

Как може да има справедливост, ако двете страни: западът и терористите не споделят една и съща идея за справедливост. Тук ще използвам убийството на Бин Ладен за пример. Бин Ладен стана военна жертва във войната с тероризма. Много хора на запад бяха против убиването на Бин Ладен. Той е трябвало да бъде заловен и съден като престъпник. Може би под американска юрисдикция, може би от международния наказателен съд. Без значение коя. Дори да си представим, че Бин Ладен е заловен и съден по системата на западните правила в западен справедлив процес, самият той никога не би признал процесът за справедлив, защото справедливостта може да бъде само една и тя не е от човешки произход. Дори и да бъде осъден в западен процес, Бин Ладен никога не би признал правото да бъде затворен. Дори да бъде осъден на доживотен затвор, Бин Ладен никога не би изпитвал чувство за вина. Единственото чувство, което би изпитал е враждебност и нестихваща омраза. Враждебност към всичко, което прави западният начин на живот, към западащите ценности на западния човек, неговата безбожност, алчност и империализъм.

 

Какъв закон ще го съди него? Той презира човешкия закон на запада. Съществуват ли допирни точки неговия боговдъхновения закон на шариата, интерпретиран от фундаменталистки водач и човешкия закон, измислен от хората за тях самите. Тази пропаст всъщност е в основата на целия конфликт между Бин Ладен и запада. Бин Ладен води война на ценности, това е война между две идеи за справедливост, които не могат да намерят съвместимост. Войната е екзистенциална и единственият фактор, който не я прави толкова разрушителна, колкото Втората световна война е огромната разлика в силите.

 

 

 

 

 

Източници:

 

Ричардсън, Луси „Какво искат терористите?“

http://www.randomhouse.com/book/153951/what-terrorists-want-by-louise-richardson#excerpt

 

Хофман, Брус, „Вътре в тероризма“

http://www.nytimes.com/books/first/h/hoffman-terrorism.html

 

Шмит Карл, „Теория на партизана“

 

http://www.scribd.com/doc/8005192/Theory-of-the-Partisan-by-Dr-Carl-Schmitt

 

Шмит Карл, „Концепция за политическото“

 

http://books.google.co.uk/books?hl=en&lr=&id=sUYDQIXSEtoC&oi=fnd&pg=PR7&dq=carl+schmitt+concept+of+the+political&ots=Sooquwjs26&sig=NgjCnEkM_-s6dIhzH8XIdvNuL0w#v=onepage&q&f=false

 

 

Мисията за убийството на Бин Ладен

http://www.bbc.co.uk/news/world-south-asia-13257330

 




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eutopia
Категория: Политика
Прочетен: 807261
Постинги: 200
Коментари: 118
Гласове: 526
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031