Изглежда, че Европа пак е в криза. Тя винаги е била в криза. От самото си създаване.

 

Този път кризата започна като финансова и от Америка. Банките намалиха кредитирането, а оттам пострадаха освен освен задлъжнелите собственици с ипотеки и целият реален сектор на икономиката, който се нуждае от кредити за да продължи текущата си дейност, както тялото се нуждае от кръвообръщение, за да живее.

 

Икономическата криза засегна и Европа. Комбинирана с ипотечни балони Естония, Ирландия, Испания и Португалия ситуацията назря в криза. Гърция дълго време изплащаше на своите държавни служители бонуси през лятото и през зимата, за да могат весело да прекарат весело ваканциите. Веселбата обаче свърши с наближаването на падежните вноски по националния дълг на страната, която стремглаво се втурваше към пропастта на фалита.

 

Гърция не е сама. Тя е в Еврозоната и знае, че е обвързана с другите страни и нейният фалит ще се отрази на стойността на общата валута. Ситуацията ми напомня за легендата на Калиакра. Девойките завързали плитките си и предвождани от Калиакра се хвърлили от ръба на скалата, за да не паднат в плен на поробителя. Никоя не е могла да се откаже, понесена към водите на Черно море от девойката пред нея.

 

Не толкова героични сцени се развиват на бреговете на Егейско море, където протестиращите гърци си не искат да се откажат от химеричните си социални придобивки. Да, но и те подобно на Калиакра са застанали на ръба. На ръба на платежоспособността. Нейните другарки – европейските страни трябва да предотвратят скока й. Най-голямата икономика – Германия го направи миналата година със спасителен транш. Тази година Гърция отново е в криза и пак има нужда от спасителното ръка, на най-голямата и не толкова долюбваната милосърдна сестра на европейското обединение.    

 

Държавите не са водени от милосърдие, а от изчисление на интереси. Германия дълго време не можеше да си позволи открито да заявява интересите си, защото това би предизвикало нескрита нервност у съседите й, които биха видели възраждане на немския експанзионизъм и в най-малката проява на взискателност. Германия днес е нова страна. Някои смятат, че тя вече не е така отдадена на Европейската интеграция. Може да намерим и причина, да смятаме така. Германия на 21ви век не е виновната Германия от следвоениия период, която е трябвало да изплати военните си грехове с финансови вноски за френските фермери и периферните британски региони. Не! Германия не иска вече да плаща за грешките на другите. Все още плаща, но докога? Германия расте индустриално, търгува със света, пести и води разумна политика. Ами нейните европейски партньори по периферията на съюза на юг, запад, север и изток?  Не съвсем. Затова Германия иска реформи, с които да се въведе ред в публичните финанси на страните-членки. Общата валута изисква и общи усилия за запазването й, тези усилия не зависят само от паричната политика на Европейската централна банка, но и от фискалните политики на отделните страни членки, които в момента са обвързани да спазват неефективните правила за бюджетна стабилност на Пакта за растеж и стабилност – същите правила, които през 2003 Германия първа наруши. Наруши ги, но успя да въведе реформи в осигурителната си система и да увеличи конкурентоспособността си. Други държави ги нарушиха без да правят реформи и затънаха. В момента общите действия в еврозоната се изчерпват с обща безотговорност и германско плащана на сметката. Гърците първи разбраха това и се възползваха максимално от сладкия фалит, който добрите платци ще поемат. Гърция спечели състезението към дъното, но не беше сама. Средиземноморските страни членки бързо следват пагубният им пример. В САЩ решиха проблема с моралната опасност на банките, като оставиха „Лемън брадърс” да фалира. Може би трябва ЕС все пак да остави някоя страна-членка да фалира, за да отправи послание към другите. Държавите обаче на са банки, дори и да фалират, те продължават съществуването си и рано или късно си изплащат дълговете.

 

При наличието на толкова проблемни страни в ЕС съществува ли по-радикална алтернатива Германия? Да излезе от общия пазар или от еврозоната, от които нейното производство спечели толкова много? Наистина безпрецедентният ръст в Германската икономика тази и миналата година се дължи на рекордния износ за Китай. Китайците забогатяват и вече искат да карат качествени немски коли. В това няма нищо лошо. Така и трябва да бъде – отворена световна икономика и световни възможности.

 

Цената на не-Европа е много висока и докато е такава Германия ще остане в съюза. Кажете, каква преговорна позиция ще има сама Германия в преговорите условията на търговия в Световната търговска организация и каква ще бъде силата на Европейския съюз от 480 милиона, представен от комисията? Не спечели ли Германия нови пазари от разширяването в Централна и източна Европа и не спечели ли от привличането на работници от тези страни? Тези работници не бяха полски водопроводчици, които да отмъкнат работата на местните им колеги, а професионалисти и студенти, които създават висока добавена стойност за общия пазар. Не само, че не се увеличи безработицата, но икономиката се разрасна и създаде нужда за допълнително количество квалифицирани кадри.

 

Всичко обаче това остава невидимо. Видими са само популистките скандали, разрушаване на ромски гета, вълната на популизма, с която да се печелят лесни гласове в иначе безинтересния и високо технизиран свят на съвременната политика. Точно тази вълна на късоглед опортюнизъм може да има сериозни дългосрочни политически последствия.

 

Причината поради която последната световна икономическа криза не се превърна във втори епизод на голямата депресия е, че лидерите устояха на националистическото протекционистко изкушение. Страните не вдигнаха търговски прегради и мита помежду си, а оставиха търговията да тече. Не девалвираха заедно валутите си, за да си осигурят търговско предимство на път към дъното, а избраха относителна стабилност.

 

Този спасителен избор сега е поставен под напрежение от популистките и националистически вълни, които се надигат спорадично навсякъде и ерозират съюза. Французи и италианци не могат да си поделят отговорността за наплива на северноафрикански бежанци, вследствие на революцията и обмислят мерки за ограничаване на режима за свободно предвижване на хора в рамките на Шeнгенското пространство. Датчаните вече действат по въпроса и въвеждат паспортни проверки за немци и шведи, финландците не искат да плащат за Португалия. Eвропейската солидарност отново е изправена пред хроничното изпитание на самоунищожителния  национализъм. Решението на кризата не е повече бариери и по-малко Европа, както в 30те години на XX век, а повече свобода и повече Европа, която да заеме достойно мястото си в XXI век. В XXI век никой не мисли по-малко за интересите на страна си от националистите.
 

Видими са само популистките скандали, разрушаване на ромски гета, вълната на популизма, с която да се печелят лесни гласове в иначе безинтересния и високо технизиран свят на съвременната политика. Точно тази вълна на късоглед опортюнизъм може да има сериозни дългосрочни политически последствия.


Тона ми хареса!

През 2012 г. Еврозоната е в стопанска криза, заради непригодно за евро държавно финансово управление.

При сегашни условия, участниците в стопански живот са обречени жертви на държавна финансова грешка и колкото повече работят, включително изпълняват приети инвестиционни планове и създават нови работни места – толкова по-големи са щетите от криза.

Истина е, при непригодно за евро финансово управление:

1. В съответно стопанство се развиват диспропорции.

2. Колкото повече хората се трудят и създават по-голяма добавена стойност – толкова повече се разрастват тези диспропорции.

3. Уголемените диспропорции създават управленски трудности и криза.

Заради държавния финансов недъг, при по-много добавена стойност се създават по-уголемени диспропорции, които развиват по-силна криза със завишени болезнени щети за участници в стопански живот.

Възможно е подобрение на финансово управление.

До 24 часа след преустановяване на непригодно държавно поведение и ползване на ГОДНО за евро финансово управление - кризата в Еврозоната ще е победена.

Иван Митев - икономист