Франсис Фукуяма доби световна известност точно в самия край на Студената война (1989 г.) с възкресената от него Хегелова идея за "края на историята". Тогава Фукуяма смяташе, че историята е свършила с идеологическата и практическа победа на Западната либерална демокрация над големия си архивраг - социалистическия тоталитаризъм.

Днес Фукуяма ни предлага нова алтернативна гледна точка за бъдещето на историята. Според автора още не сме стигнали края на историята. Светът има много нови проблеми за решаване след края на Студената война. Фукуяма се вълнува от заплахата от обедняване на средната класа и императивите на глобализацията. Все пак Фукуяма поддържа старата си теза, че в днешния свят продължава да не съществува жизнеспособна алтернатива на сегашния доминиращ политически модел, основан на либералната демокрация и пазарния капитализъм. Лявото е дискредитирано, а множеството фрагментарни алтернативни теории като мултукултурализма, постмодернизма, Критическата теория действат в сферата на културата и не предлагат цялостна теория и  икономическа алтернатива на сегашния модел. Дори впечатляващият китайски икономически възход, основан на силен тоталитаризъм в политиката и необуздан капитализъм в икономиката  не представлява подобна алтернатива, защото икономическия ръст на настигането няма да продължи вечно и ще се забави, когато Китай наближи стандартите на развитите страни.

В статията си Фукуяма говори за нуждата от измислянето на нова цялостна теория, която да бъде по-адекватна с оглед реалностите на XXI век, света след Студената война. Фукяма не ни дава отговор, но ни предоставя пътна карта с важни въпроси, на които всеки политически мислител с претенцията за теория на цялостна промяна в обществения икономическия и политически модел трябва да отговори.

Уви това, което Фукуяма ни спестява, а Хегел не, е, че политическата теория рядко ни служи за описване на бъдещи алтернативи. Тя е добра в описването на вече случили или случващи се явления. Или както поетично пише Хегел в своята "Философия на правото":

Only one word more concerning the desire to teach the world what it ought to be. For such a purpose philosophy at least always comes too late. Philosophy, as the thought of the world, does not appear until reality has completed its formative process, and made itself ready. History thus corroborates the teaching of the conception that only in the maturity of reality does the ideal appear as counterpart to the real, apprehends the real world in its substance, and shapes it into an intellectual kingdom. When philosophy paints its grey in grey, one form of life has become old, and by means of grey it cannot be rejuvenated, but only known. The owl of Minerva takes its flight only when the shades of night are gathering.




Новата статията на Фукуяма можете да намерите в списание Форин афеърс.
http://www.foreignaffairs.com/articles/136782/francis-fukuyama/the-future-of-history

Още сега се появяват пукнатини в язовирната стена на пазарния механизъм. След трагедията в Бисерча мнозина вече смятат, че по- народополезно е водните площи да са под обща- държавна шапка. Видя се, че частното не търси добро за хората, а за алчността на собствениците. Нито болничните пациенти се радват на либералния модел, нито потребителите на енергия, вода, съобщения. Това са потенциални пролетарии- ненавиждащи капитализма, а не средна класа, която го поддържа.

По-лошо както от държавната намеса така и от пазара е това състояние, което е нито едното нито другото. Когато не се знае ясно кой носи отговорност в крайна сметка никой не носи отговорност.

Трагичният инцидент със скъсването на стената на язовир "Иваново" е доказателство за това. Дали лошто идва от това, че язовирите са частни или дъражвни не е най-важният въпрос. На първо място трябва да се определи какви са и кой отговаря за тях. Ако са частни - тези които ге стопанисват, ако са държавни - конкретната институция.

В случая с язовир "Иваново" собствеността не е изяснена. Спорят военното министерство, община Хармали, министерството на околната среда и водите. Някои споменават и арендаторите, както и държавното дружество "Напоителни системи" ЕАД. С толкова много действащи лица неминуемо е да настъпи неразбория. Никой не иска този язовир, никой не се грижи за него, никой не поема отговорност за него. Това е резултат преди всичко от неизяснената собственост.