Постинг
15.08.2012 23:22 -
Защо запада журналистиката ни?
Първата и основна задача на журналистиката е да информира критично и възможно най-обективно обществото по важни проблеми от значимост за всички. Западането на нашата журналистика е свързано с увеличаващата й се неспособност да се справи с тази първа задача. Защо мисля, че журналистиката не се справя? Защото журналистиката ни все повече губи критичност спрямо силните на деня. Не случайно в добрите си години пресата е била наричана „четвъртата власт”. Зад тава старо клише някога е имало истина, която днес все по-рядко се среща. В ролята си на четвърта власт медиите би трябвало да упражняват неформален, но силно ефективен обществен контрол върху действията другите власти. С критичния си поглед, със силата на засрамването, ако щете, те могат да възбудят общественото мнение срещу всеки по-голям произвол на правителството.
Нашите медии обаче правят точно обратното. Вместо да са критични към властта, те сервилничат пред нея. Защо обаче това е така? Защо запада журналистиката ни?
Според мене отговорът се крие в глобалната тенденция на западане на традиционните медии. Традиционните медии просто не могат да издържат финансово в новите глобални условия на конкуренция. Днес интернет диктува правилата или по-скоро липсата им. Все по-малко хора си купуват вестници, а приходите от реклама в традиционните канали също намаляват. Днес потребителите на медиите се намират онлайн. Те не си купуват вестници, дори спират да се абонират за кабелна или цифрова телевизия. Те гледат, четат и свалят всичко от глобалната мрежа, при това безплатно. Още от самото си създаване глобалната мрежа възприема принципа на свободния достъп. Много е трудно да накараш някого да плати за каквото и да било съдържание онлайн. Причината е, че технологично, ако някой създаде бариери в едно кътче на мрежата, потребителите много бързо намират начини да ги заобиколят или въобще да не се занимават с този самозванец. Разбира се има и изключения, но те за момента попадат извън това, което ни интересува.
Онлайн средата създава много силна конкуренция на традиционните медии. Самите традиционни медии влизат онлайн и играят по правилата на мрежата, а те са правилата на свободния достъп. Свободният достъп обаче, колкото и да е хубав за потребителите, е тежък за производителите на съдържание, тежък е за медиите. Аз смятам, че безплатният достъп до информация е основната причина за западането на медиите. От икономиката знам, че няма нищо безплатно и медиите не правят изключение от това правило. Медиите трябва или да намират нови начини за финансиране, или да правят съкращения. Медиите правят и двете по един свързан начин.
Първо медиите започват да разчитат все повече на държавни субсидии. Сделката е следната: пресата пише добри новини, за правителството, а правителството плаща. Телевизиите снимат властта в хубав профил, а властта ги облагодетелства финансово. Това, което виждаме вече не са медии, а PR компании. Другото име, с което можем да наречем тази журналистика е пропаганда.
Вторият начин на справяне с кризата е съкращаването на разходи. Често това означава уволняването на опитни и критични журналисти и наемането на млади стажанти, които се държат в подчинение и на които нищо не се плаща под претекст, че трябва да се учат. Така или иначе за това, което шефовете изискват от тях, няма нужда от много учене. Стажантите просто трябва да предават правителствените прессъобщения под леко префасонирана форма или да превеждат безопасни новини от чуждата преса. На младите стажанти им се казва, че ако правят това шест месеца без или с минимално заплащане, може би ще им се предложи трудов договор. Може би...
Всичко това няма как да не радва властта, която си осигурява обществена слава с бюджетни средства. Обществото обаче не трябва да остава доволно. Уви обаче самото общество допринася за този процес, отказвайки да плаща за правото си на информация. Така остава правителството да плаща. А който плаща, той поръчва музиката. Плаща правителството, но плаща с държавни пари. Накрая сметката пак остава за обществото, а благините са за политиците.
Добрин Станев
Нашите медии обаче правят точно обратното. Вместо да са критични към властта, те сервилничат пред нея. Защо обаче това е така? Защо запада журналистиката ни?
Според мене отговорът се крие в глобалната тенденция на западане на традиционните медии. Традиционните медии просто не могат да издържат финансово в новите глобални условия на конкуренция. Днес интернет диктува правилата или по-скоро липсата им. Все по-малко хора си купуват вестници, а приходите от реклама в традиционните канали също намаляват. Днес потребителите на медиите се намират онлайн. Те не си купуват вестници, дори спират да се абонират за кабелна или цифрова телевизия. Те гледат, четат и свалят всичко от глобалната мрежа, при това безплатно. Още от самото си създаване глобалната мрежа възприема принципа на свободния достъп. Много е трудно да накараш някого да плати за каквото и да било съдържание онлайн. Причината е, че технологично, ако някой създаде бариери в едно кътче на мрежата, потребителите много бързо намират начини да ги заобиколят или въобще да не се занимават с този самозванец. Разбира се има и изключения, но те за момента попадат извън това, което ни интересува.
Онлайн средата създава много силна конкуренция на традиционните медии. Самите традиционни медии влизат онлайн и играят по правилата на мрежата, а те са правилата на свободния достъп. Свободният достъп обаче, колкото и да е хубав за потребителите, е тежък за производителите на съдържание, тежък е за медиите. Аз смятам, че безплатният достъп до информация е основната причина за западането на медиите. От икономиката знам, че няма нищо безплатно и медиите не правят изключение от това правило. Медиите трябва или да намират нови начини за финансиране, или да правят съкращения. Медиите правят и двете по един свързан начин.
Първо медиите започват да разчитат все повече на държавни субсидии. Сделката е следната: пресата пише добри новини, за правителството, а правителството плаща. Телевизиите снимат властта в хубав профил, а властта ги облагодетелства финансово. Това, което виждаме вече не са медии, а PR компании. Другото име, с което можем да наречем тази журналистика е пропаганда.
Вторият начин на справяне с кризата е съкращаването на разходи. Често това означава уволняването на опитни и критични журналисти и наемането на млади стажанти, които се държат в подчинение и на които нищо не се плаща под претекст, че трябва да се учат. Така или иначе за това, което шефовете изискват от тях, няма нужда от много учене. Стажантите просто трябва да предават правителствените прессъобщения под леко префасонирана форма или да превеждат безопасни новини от чуждата преса. На младите стажанти им се казва, че ако правят това шест месеца без или с минимално заплащане, може би ще им се предложи трудов договор. Може би...
Всичко това няма как да не радва властта, която си осигурява обществена слава с бюджетни средства. Обществото обаче не трябва да остава доволно. Уви обаче самото общество допринася за този процес, отказвайки да плаща за правото си на информация. Така остава правителството да плаща. А който плаща, той поръчва музиката. Плаща правителството, но плаща с държавни пари. Накрая сметката пак остава за обществото, а благините са за политиците.
Добрин Станев
Вълнообразно
Семейство Павлови - опит за портрет от н...
Служители на ЧЕЗ са задържани за манипул...
Българската журналистика заприлича на вл...
Служители на ЧЕЗ са задържани за манипул...
Българската журналистика заприлича на вл...
Преди 80 години...
Стани приятел на Поглед.инфо във faceboo...
ДЕВЕТ КРИМИНАЛНИ МЕСЕЦИ СКРИТИ ОТ МОНОПО...
Стани приятел на Поглед.инфо във faceboo...
ДЕВЕТ КРИМИНАЛНИ МЕСЕЦИ СКРИТИ ОТ МОНОПО...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. История на европейската интеграция
2. доц. Нели Огнянова
3. Eвропейската секция на "The Economist"
4. японистика
5. Пламен Даракчиев
6. Европеистика, Софийски университет
7. J.R.
8. Арабистика
9. Блог за красивите неща, автор Инничка
10. Инничка2
11. Младежка инициативна група
12. Чудесеният блог за европейската интеграция на Вихър Георгиев
13. Международна политическа теория
14. блогът на списанието на "Европеистика"
15. Блогът на Димитър Атанасов, доктор по история.
16. Любимият ми блог за пътувания
2. доц. Нели Огнянова
3. Eвропейската секция на "The Economist"
4. японистика
5. Пламен Даракчиев
6. Европеистика, Софийски университет
7. J.R.
8. Арабистика
9. Блог за красивите неща, автор Инничка
10. Инничка2
11. Младежка инициативна група
12. Чудесеният блог за европейската интеграция на Вихър Георгиев
13. Международна политическа теория
14. блогът на списанието на "Европеистика"
15. Блогът на Димитър Атанасов, доктор по история.
16. Любимият ми блог за пътувания