Енергетиката е един от най-непрозрачните сектори у нас и потребителите съзнателно или не са държани в неведение за случващото се в системата. Преди два дни Европейската Комисия и Световната банка представиха своите доклади за състоянието на българската енергетика и проблемите пред сектора. Докладите бяха поръчани от служебното правителство с цел безпристрастна външна оценка на състоянието на българската енергетика.

С какви мощности разполагаме?

През 2012 г. България разполага с електропроизводствени мощности в размер на 13.8 GW, с респективен дял на ядрената енергия: 14.5%, ТЕЦ: 50%, възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – 35%. ВЕИ съответно са разпределени: 23.1% - водноелектрически централи, 5%, вятърни мощности, 7.4% фотоволтаици. Тези близо 14 гигавата е максималната мощност на предлагането.

Какво е търсенето?

Тази година най-голямото натоварване на системата се осъществи през януари – 7.4 GW или 54% от общите мощности, а най-ниското през май – 2.6 GW, което представлява 19.5% от капацитета. В 90% от времето натоварването на системата е било под 5.5 GW. Оттук следва заключението, че страната ни препокрива своето потребление и мощностите трябва да работят с намалена натовареност.

От доклада на ЕК става ясно, че България разполага със свръхкапацитет на енергийните мощности.

Днес може да имаме свръхкапацитет, но какво ще става в бъдеще? Дори да приемем, че сега потреблението е ниско заради икономическата криза не трябва ли да приемем, че то ще се повиши след като тя свърши?

В средносрочен план (до 2030 г.) не се предвижда потреблението да нарасне прекалено така, че да не може да го посрещнем с наличните мощности. Евентуалният ни икономически ръст не очаквам да бъде в силно енергоемки области като тежката индустрия например. Вследствие на деиндустриализацията на страната през последните 20 г. е намалял драстично делът на големите промишлени потребители на ток. Според доклада на ЕК не се предвижда потреблението да нарасне прекалено поради следните структурни фактори: демографски населението намалява, а оттам и потребителите на ток;  България има много ниска енергийна ефективност – четири пъти по-ниска от средното за ЕС. Оптимистично погледнато, това означава, че има много възможности да се спестява енергия чрез внедряване на нови технологии, които да понижат потреблението.

Тезата, че трябва да увеличим производствените си мощности, за да изнасяме и да се превърнем в енергиен лидер на Балканите е несъстоятелна, в най-добрия случай е закъсняла. Нашите съседи вече увеличават своите мощности: Гърция строи нови ВЕЦ, Турция планира 4 АЕЦ, които ще бъдат първи за страната. Конкретните данни от енергийния ни износ са обезсърчителни. Енергийния системен оператор износът на елекроенергия за чужбина е намалял през първото тримесечие на 2013 г. с 40% на годишна база. Неадекватните правила, високите такси за пренос стават причина за това, че унгарски ток се изнася за Турция по-рентабилно от българския.

Как функционира пазарът на електроенергия у нас?

В България делът на енергийния пазар, регулиран от държавата е между 75 и 90%, като останалото е свободен пазар. Най-важният играч на енергийния пазар е Българският енергиен холдинг – 100% държавна компания. БЕХ, заедно с дъщерното дружество Националната електрическа компания (НЕК), контролира 45% от мощностите за производство на енергия у нас.  

Ролята на НЕК е да купува ток от електроцентралите и да го продава на електроразпределителните дружества/ крайните доставчици. НЕК също може да продава и на промишлени потребители като последна инстанция.

Енергийният системен оператор (ЕСО) е дъщерна фирма на НЕК. ЕСО поддържа преносната мрежа без да я притежава.

НЕК работи на загуба и завършва 2012 г. с дефицит от 100 милиона лева.

Как се определя цената на тока?

Цената на тока се определя от независимия орган – Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Обикновено това става веднъж в годината – през юли, но според новите разпоредби ДКЕВР може да прави по-чести промени. Методиката за определяне на цените е неясна и това е важна критика в доклада на ЕК.

В крайната цена, която потребителите плащат са включени различни надбавки над цената на електроенергията. Надбавките са за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа; пренос през електропреносната и разпределителната мрежа; (преносът е голям разход), добавка за зелена енергия; добавка за комбинирано производство (което представлява субсидия за инсталации, които произвеждат както електро, така и топлинна енергия - топлофикациите); невъзстановяеми разходи (които трябва да покрият разходите на НЕК за ТЕЦ-ове Марица изток 1 и 3, известни като американските ТЕЦ-ове). Накрая се добавя 20% ДДС.

Така например, ако сметката е 100 лв, 43 лв. са за енергия, 40 лв. са добавките и около 18 лв. за ДДС.

Американските ТЕЦ-ове

НЕК е сключила дългосрочни договори с ТЕЦ-ове „AES Гълъбово Марица изток 1” и „КонтурГлобал Марица изток 3” (известни като американските ТЕЦ-ове), за изкупуване на пълния капацитет на тези централи без значение колко те произвеждат  15 години след приключване на модернизацията на ТЕЦ-овете. Инвеститорите са вложили над Държавата изкупува непроизведената енергия като „студен резерв”. Според закона за енергетиката студен резерв означава:

1. Лег. § 1, ал. 61 Допълнителни разпоредби ЗЕ
Студен резерв е резервът, необходим за определената степен на адекватност, изкупуван от оператора на електроенергийната система под формата на разполагаемост на енергийни агрегати, които не е предвидено да работят в даден период от време и които операторът активира в случай на дефицит.
Щом като енергията от АЕЦ „Козлодуй” е най-евтина, а пък централата не работи на пълна мощност, не може ли да се увеличи нейният дял, като по този начин се намали цената?

Съществуват договори, за задължително изкупуване, които пречат това да стане. Например, според закона Държавата се задължава да изкупува енергията от ВЕИ на цена, която производителите определят, а тя е висока. От друга страна, вследствие на договорите с американските ТЕЦ-ове, на тях трябва да им се плаща. Цената, на която им се плаща електроенергията е също преференциална и е по-висока от цената на държавната „ТЕЦ Марица изток 2”. Въпросът опира до разчет. Как може в създалата се ситуация да се постигне възможно най-ниска цена?

За да стане по-ясно ето графиката на Световната банка:



Фотоволтаиците

Държавата силно подкрепя на възобновяемата енергия (от вятър, слънце). Правната рамка се намира в Закона за енергията от възобновяеми източници. Преференциалните условия за производителите на възобновяема енергия се състоят преди всичко в задължително осигуреният достъп до електрическата мрежа, както и задължителното изкупуване на енергията на преференциални цени (чл. 18 от ЗЕВИ).
 
Цената на електроенергията, добивана от фотоволтаици достига 700 лв. за мегават/час, което я прави и най-скъпата енергия у нас. За справка на цените – сайта на ДКЕВР. Вследствие на ниското потребление тази година държавата реши да спре изгреждането на нови ВЕИ мощности

Защо въобще имаме такъв закон, създаващ толкова благоприятна среда за фотоволтаиците?

По отношение на възобновяемите източници България трябва да покрие целта от 16% производство на енергия от ВЕИ до 2020 г. Това е ангажимент, който страната ни е поела като част от европейската стратегия „Европа 2020”. Към 2010 г. 13.8% от енергията едва от ВЕИ, което значи, че България дори изпреварва индикативната траектория, записана в Директива 2009/28/ЕО.

България разполага с 850 MW капацитет от ветрогенератори, 1040 MW от фотоволтаици, и 3100 MW от ВЕЦ. В момента държавата е преустановила включването на нови мощности от ВЕИ.

Енергийна бедност

България е втората енергийно най-бедна страна в Европа и централна Азия (първа е Унгария, трети е Таджикистан). Според световната банка 61% от домакинствата у нас са енергийно бедни. Енергийна бедност означава изразходване на повече от 10% от дохода на домакинствата за енергия. Това е така, въпреки факта, че електоренергията у нас е най-евтина от целия Европейски съюз. Цената е два пъти по-ниска от средната за ЕС. От друга страна обаче средният европеец извлича 4 пъти повече полза от всеки киловат/час потребена енергия, тъй като енергийната ни ефективност е на най-ниското ниво също. Казано по друг начин средният европеец затопля жилището си с 4 пъти по-малко енергия. На този фон енергийните помощи за най-бедните са намалени на нива от една четвърт нивата през 2003 г.

От друга страна  е похвална политиката на държавата за повишаване на енергийната ефективност на българските домакинства чрез европейски проекти за саниране на жилища. С публичен ресурс се покриват 75% от разходите по санирането. Въпреки това обаче, сложната процедура, ниските доходи на хората и проблемът на колективното действие (как се организират хората в цяла кооперация да си сътрудничат за общия ремонт) представляват препятствие за много домакинства. 

Други проблеми:

България изостава с прилагането на европейското законодателство в сектора на енергетиката и по-специално с приемането на третия енергиен пакет (директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО). Освен това срещи България е започната процедура по неизпълнение по отношение на Директива 2010/75/ЕС относно индустриалните емисии. От екологична гледна точка България изостава с прилагането Директивата за големите горивни инсталации (2001/80/ЕО), както и със законодателството за качество на въздуха. Тук особено засегната ще бъде държавната ТЕЦ Марица изток 2, която не е направила инвестициите за качество на въздуха, които американские ТЕЦ-ове са направили.

Накрая предизвикателство представлява изграждането на истински пазар в областта на енергетиката.

Добрин Станев

Крадат Най-голямото ни богатство!

Притежаваме най-голямото находище на уран в света! Започва от Бургаз, минава м/у Ямбол и Елхово, под Кърджали и Рила. До 92 г. от него се е добивал триураниев осмооксид и тока е бил 0,2 ст. Имаме уран, за да се осигури и Европейската енергетика 100 000 години!

Горивото стои и чака Турция и Америка да го откраднат с „Еврорайон Тракия” или УМЕН ДЪРЖАВНИК (поне колкото бай-Тошо селянчето)

ЗА ДА СТАНЕМ „ЯДРЕНИТЕ ГОСПОДАРИ” НА ЕВРОПА!

Най-добре е да пуснем 3 и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй. Втората и третата опция са 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „Белене”
.
АЛО..., МОРАЛИСТА...
.

Енергетиката

Достатъчни ли са ни мощностите?
1. Инсталирани мощности – 13,8 GW
- Ядрени – 2,0 GW = 14,5%
- ВЕИ – 4,99 GW = 36%
- ТЕЦ – 6,8 GW = 49,5%
2. Потребление
През ануари 2013г – 7,4 GW, но…
- През тихия мъглив януари язовирите са празни…, потдържаме „топъл” и „студен” резерв от по 1,0 GW, остава ОПЕРАТИВНА МОЩНОСТ от 6,8 GW, което е с 0,6 GW по-малко от НЕОБХАДИМИТЕ 7,4 GW
3. Излишъците от мощности
- След като изискването по програма „2020г.” е 16% ВЕИ, а разполагаме с 36%, явно сме преизрълнили и директивата „2099г.”…!!!
4. Предстоящ остър дефицит
- 2018-2020г. бракуваме 3 GW ТЕЦ-ове и… „се качваме на черешата”, а отдолу горския ще ни чака…

И всичко това при „нулева” икономика…, а ако има дори само 10% разтеж…?!?!
.