Качих се в автобус 72 на „Орлов мост“. Имаше доста хора и аз влязох последен през задната врата. Пред мене седеше достолепен възрастен господин. Облечен беше прилежно с костюм и перфектно завързана вратовръзка, но костюмът му беше овехтял и на места закърпен. Отляво на сакото висяха два медала. Единият представляваше червен кръст с два пресечени меча и синьо-сива панделка.
- За какво е този медал? – попитах аз.
- За храброст – отговори господинът.
- Къде сте се били?
- В Страцин, в първата фаза на войната. Стигнахме до Скопие. Бяхме млади. Сега съм на 92.
Последва дълга пауза. Не знаех как да продължа разговора. Вместо това господинът се обърна към мене:
- Едно нещо му признавам на Европейския съюз. Премахна войните. В Европа през 15 години е имало войни. Франция и Германия воюват, за Заарланд, за Елзас и Лотарингия. В Европа е имало 2800 войни. Войната е нещо ужасно.
- Значи Вие празнувате Деня на победата и Деня на Европа?
- Да.
- Вие по професия военен ли сте?
- Бях офицер, но след войната бяхме вече ненужни. Станах финансист.
Исках да разбера повече за войната.
- Кои войници са най-добри, българските немските руските? – попитах.
- Немските войници бяха по-добри от нас. Имаха много опит, а ние не. Те отстъпваха. Дадохме много необосновани жертви. Само в Унгария – 10 000.
- А как посрещна народът съветските войски?
- Със смесени чувства, но ни беше наредено да не се съпротивляваме. Немците са убили 6 милиона евреи. Доказано е. Но и Сталин е убил поне толкова в лагерите от собствените си хора.
Пак пауза. Попаднахме на задръстване на канала. Странно е за събота да има задръстване.
- Ето виж какво направиха немците. Държавата им беше напълно съсипана. Дрезден разрушен. Оправиха си държавата станаха приятели с Франция, а бяха врагове. После падна и стената през 89-та. Национализмът днешно време отстъпва. Нужно е да изградим европейско самосъзнание.
Автобусът спря на спирката при „Света Екатерина“ и двамата с ветерана слязохме. Аз му стиснах ръката. Поздравих го и продължих по пътя си.
Добрин Станев