Трябва да се учи марксизмът-ленинизмът. В историята няма личности, а класи. Те движат прогреса диалектически, като се противопоставят една на друга и се унищожават за да минат към нов фаза и така пак да се унищожават докато не се стигне до диктатурата на пролетариата и озарилото ни светло комунистическо бъдеще.
Та и в културата трябва да се спазват някои ръководни принципи. Например:
Да не се хвали запада, Югославия, и да не се споменава Бог.
Създаден е КНИК комитет за наука и изкуство, председателстван от не кой да е, ами от инициатора на култа към личността (си) Вълко Червенков.
Ако ги забравиш най-малкото политическите редактори и главния орган на цензурата 1952-1956 г. - Главлит ще имат любезното удоволствие да ти ги припомнят. Така става с Димитър Димов през 1952 г., когато е принуден да придаде малко по силен партиен привкус на своя "Тютюн." Така става и с комунистическия художник Александър Жендов, името на когото носи улицата, където е външното ни министерство." Който иска свобода от партията, трябва тутакси да изхвръкне от нея." "Враждебните теории нямат право на съществуване" . Особено силно е намерението на Тодор Живков да се справя с "дребнобуржоазната разпуснатост" вследствие на умерената либерализация настъпила за кратко в месеците между Априлския пленум на ЦК на БКП на Унгарската революция през 1956г. Неслучайно тогава за втори път е отворен лагерът в Белене този път до 1959г.
Марксизмът учи, че културата трябва да е полезна. Тя трябва да възпитава. Няма такова нещо като изкуство за самото изкуство, каквато е модата на запад от близкия половин век насам.
Тя трябва да възпитава в комунистически морал и да е лишена от самоцелна декоротивност. Рискуваш да те обвинаят във формализъм или упадъчни буржоазни влияния. За какво служи един полски пейзаж с изгрев и рекичка, ако на него няма поне едно ТКЗС и работнички преизпълняващи норматива. И в поезията и в прозата новият живот трябва да е ода за изграждането на ТКЗС или на електрически далекопроводници. Колкото повече жици, толкова по-добре. Те са лъчите на прогреса. Те ще ни отведат към индустриализираното бъдеще. Готови сме да направим "големия скок", "петилетка за три години" а с другаря Тодор Живков от 1962 г., начело на партия и държава ще изградим комунизма до 1980г. Обещано е.
любовната лирика - лоша. На какво ни учи?
поточе и горичка - безцелно. Къде е веселият партизанин в акция или загриженият ятак, или работници на фона на завод под покровителствения поглед на другаря Вълко Червенков или портрета на другаря Георги Димитров, който след смъртта си 1949 г. получава и мавзолей в центъра на София.
Ако не успееш да влезеш в университет. Няма страшно, стига да си предан комунист, все ще се намери място за тебе да израстнеш в научната кариера и кой знае и академик може да станеш, ако предложиш нещо наистина гениална като това да се режат върховете на борчетата, за да растат по-високи дървета. Ако пък си с по-скромни стремежи и ти липсва средно образование за тебе са отворени "работническите факултети" на ВУЗ-овете. Не можем обаче да отречем, че образованието става масово, неграмотността, която в България по принцип не е висока, е сведена до най-ниските нива в историята ни.
Някои науки са забранени, като реакционни: Социологията, кибернетиката и генетиката.
Какви са тези глупости. Как гените могат да решават нещо. За човешкото развитие е отговорна средата, а благоприятната на социалистическото общество не е плод на социологическо изследване. Ако ми позволите да цитирам Лайбниц Това е най-доброто общество. Компютрите също изостават. Към края на социализма през 80те в СССР се оплакват, че в САЩ едва ли не всеки тийнейджър има достъп до компютър, а при тях можеш да използваш такава техника само, ако следваш в специализиран институт и като навършиш 20-25 години.
Не й е било лесно на нашата интелигенция. Когато през 1968 г. чехите вдигат революция, за да създадат по думите на техния лидер Александър Дубчек "социализъм с човешко лице", ние (Тодор Живков) сме първите, които предлагат братска помощ на изпадналия в буржоазна реакционност чехословашки народ. И предлагаме да пратим танкове там. В това време у нас се провежда международен младежки фестивал, а Радой Ралин публикува сборника с епиграми "люти чушки". Прав е Радой Ралин, че "Който лапа, той се цапа." Най-люта се оказва следната епиграмата Глух, но послушен. "Сит търбух за наука глух". Отдолу карикатуристът Борис Димовски е нарисувал едно прасенце, а опашката на прасенцето е досущ подписа на другаря Тодор Живков. Опариха се Ралин и Димовски от собствената лютивината да казваш истината. ЦК определя книгата като "клеветнически пасквил". Бързо е събраната преди да се разпространи и изгорена в печатницата. Не се изгарят лесно 20 000 екземпляра. Силната тяга изхвърля от комина полуизгорени страници и децата от близкото училище ги събират. На другия ден ги прекопират и разпространяват.
Тодор Живков обаче действа по-меко от В. Червенков. Живков се опитва да привлече дейците на културата на своя страна с "изкушенията на материалните облаги" и привилегиите на високите постове. Според акад. Топенчаров: Ако Червенков беше рязък и груб. Живков беше хитър и ловък. Ако при Червенков неудобните са пращаха в затвор, При Живков те се местеха, изпращаха се в задгранично заточение, репресиите на тялото са заменени с репресии на душата. Така и репресиран заточен се оказа писателят Георги Марков, който със задочните си репортажи за България от Лондон не се нрави на режима. Тук решението е на 11.09.1978 един случаен минувач да изпусне чадъра си на моста Ватерло в непосредствена близост до Марков. Когато случайният понечва да си вземе чадъра, Марков усеща пробождане в крака. Писателят е прострелян с миниатюрна сачма, съдържаща силната отрова рицин. Толкова с досието Пикадили. Толкова с критиката или поне до края на 80те, когато след закъснели родилни мъки и с кашляне от русенското обгазяване на бял свят се ражда българското дисидентство.
През седемдесетте Людмила Живкова прави много за културата и това е безспорен факт, най-малкото от гледна точка на националния бюджет. Тя застава начело на Комитета за културата. Организира знаме на мира,за детското творчество. Организира експозиции на българските съкровища по света, популяризирайки българската история и културна самобитност. Построява галерията за чуждестранно изкуство и НДК, а най-известната й инициатива е 1300 г. България.
На запад от желязната завеса се случва нашата антитеза, която също е политически покровителствена, нека си признаем. Тогава е апотеозът на абстрактно изкуство, което стига до фазата на най-неразбираемите и шашави цапотии. Обаче има и нещо друго. То е и символ на свободата. "Вижте при нас. Художникът е напълно свободен за да изрази себе си, както иска. и ние ще даваме галерии и отпускаме субсидии за това свободомислие, защото не сме тирани като онези в източния блок".
Посетете изложбата на соц. изкуството в националната галерия.
Портрет на Тодор Живков, който Златю Бояджиев създава в Париж през 1972 г.
ПОСЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ НА ТОДОР ЖИВКОВ 1997Г...
32 години след прехода, България е най -...
2. доц. Нели Огнянова
3. Eвропейската секция на "The Economist"
4. японистика
5. Пламен Даракчиев
6. Европеистика, Софийски университет
7. J.R.
8. Арабистика
9. Блог за красивите неща, автор Инничка
10. Инничка2
11. Младежка инициативна група
12. Чудесеният блог за европейската интеграция на Вихър Георгиев
13. Международна политическа теория
14. блогът на списанието на "Европеистика"
15. Блогът на Димитър Атанасов, доктор по история.
16. Любимият ми блог за пътувания