19.12.

По плана от първите ми билети, които си купих още лятото, щях да излетя на 19. за Амстердам, да разгледам града и на 20 да продължа за вкъщи. Планът обаче беше подложен на няколко непредвидени ревизии. По принцип не обичам планирането. Предпочитам спонтанността до голяма степен историята, която следва е странен гердан от провалено планиране и импровизирана спонтанност.

На 19ти бях в добра форма за пътуване. Казвам го, защото вече беше минала цяла седмица откакто грипът ме тръшна. Една седмица е достатъчно дълъг период за реанимация. Бях зареден с енергия и очакване на нови приключения. Сутринта беше студена, а навън нощта ни подари 20-сантиметрова снежна покривка. Тръгнах към автогарата преди изгрев влачейки куфара след себе си по мекия сняг – подарък от предната нощ. След мене оставях следи като от валяк. Събирах сняг по пътя, а куфарът натежаваше всяка изминала минута. Минутите до автогарата не бяха много: само 20. В автогарата се засякох с моята приятелка Шу от Китай. Тя се беше запътила за Германия за ваканцията. Взехме рейсчето от Сейнт Андрюс до близката жп гара в Люкарс. Люкарс е малко село на 4 км от нас, но има гара, защото там е дислоцирана базата на военно въздушните сили на Нейно Величество. Бойните самолети на Нейно величество си летяха и шумяха въпреки тежките метеорологични условия – на английски adverse weather conditions. Всъщност думата „adverse” означава враждебни и точно такива си бяха условията. Не знаех, че условията ще блокират целия въздушен трафик на западна Европа за цяла седмица. Това не се беше случвало от изригването на исландския вулкан Ейяфялайокул това лято. Спомням си този вулкан добре. Той ме парализира за една допълнителна седмица в Страсбург. Не му се сърдих много.

Вече съм на летището. Там се срещнах с Елеонора Ваананен от Финландия. Тя беше много щастлива, че се прибира във Финладния, където има метри сняг. Аз нямаше да се прибирам този ден, защото разбрах, че полетът ми е отменен. Реших да отида да обядвам с Елеонора, защото ми дадоха ваучер и телефонни номера, на които да се обадя за нови билети. На тези телефони никой не отговаря, но за сметка на това има дълга опашка пред офисите за билети. Опашката и KLM може да почака. Време е за обяд. Като се върнах от обяд опашката беше станала още по-дълга, но реших да се наредя. След мене дойдоха уредници от летището и затвориха опашката казвайк на хората, че ще отнеме 8 часа (всъщност емпирично установих, че отнема 9 часа и 15 минути), за да се изминат десетте метра го гишетата. Опашката се виеше като змия и напредваше бавно, като храносмилането на боа, погълнала слон. На съседната опашка, тази на Бритиш еъруейс чакаше моят приятел Нейтън от Америка. С него бяха Татяна от Шри Ланка, която учи невробиология и медицина и Джонатан Сиу  от Хонг Конг, който има дарбата да стане следващия Шекспир. Всичките четирима и още няколко станахме сънародници. Как така? Основахме си собствена република. Перфектната република на Airportia. Държавните граници бяха обозначени от коланите, които слагат в летищата, за да обозначат опашките. Опашката пред бюрото на British Airways я отрязаха точно преди реда на моите приятели (моята обаче продължи. Благодаря на хората в нея, които ми пазеха реда, докато скачах между опашките и най-накрая си презаверих полета късно вечерта за вдругиден 21. Този път през Хийтроу). Та с моите приятели си взехме столове от близката Коста кафе и седнахме да сме си заедно. С Джонатан се надпявахме със стари песни цяла вечер. В моята опашка пеенето не се приемаше толкова оптимистично. Един много ядосан господин ме предупреди да не казвам нито дума повече, защото бил ядосан, но пък беше далече зад мене и не ме чуваше. По едно време пуснаха нови хора на опашката след мене. Само Мария от Гърция ме подкрепяше. Не знам колко пъти изпях Jingle bells. С Джонатан пяхме до сутринта. Обаче не пяхме през цялото време. Рецитирахме откъси от Шекспир и Блейк. С компанията дори изиграхме една сцена от недовършената пиеса на Джонатан, който е първокурсник по литература Единбургския университет. В сцената Глостър кроеше план срещу брат си краля. Имаше и двама моряци, които обаче говореха твърде изтънчено за моряци и това ми беше критиката към автора. След пиесата или може би преди нея се събрахме около кръглата ни маса, която взехме на заем от Коста кафе, за да напишем конституцията на нашата суверенна държава. Официалните документи ги пази бъдещият министър на правосъдието Кейси, който е математик. Нашата република си имаше всички инсигнии на суверенитета: флаг, химн и герб, които Джонатан нарисува, написа и изкомпозира. Имахме си ясни държави граници – коланите за опашката, които леко попроменихме, за да приличаме повече като държава. Имахме си и мото: Home sweet home. Нямахме армия, защото решихме да сме миролюбива република, но имахме голяма цел: Да изпратим човек на слънцето. За целта възложихме на Министъра по технологията – Рим, която учи астрофизика, да ни построи ракета. На нейно разположения бяха всичките ресурси на нашата държава, които се изразяват в една малка щайга малки кока-коли (има и диетични коли) и сандвичи. Нейт успя да ни ги набави. Това беше храната на служителките в бритиш еъруейс, но те ни я дариха. Паричната ни единица бяха ваучърите за храна, които бритиш еъруейс ни раздадоха. Дадоха и на мене, въпреки че не пътувам с тях, но бях на опашката им. И други неща получих от тяхната щедрост, но за тях по-късно. Търгувахме с околни свят – Коста кафе бяха най-редовни ни контрагент. Дори искаха да им върнем столовете. Какво посегателство върху националния суверенитет. Но така е в международните отношения. Дипломацията трябва да се справя. За щастие имахме много умел външен министър – Татяна. Всички граждани разполагаха с международен паспорт – парченце от картонена чаша или кутийка за сандвич. След като се установихме проведохме национални избори и сформирахме правителство. Тъй като действаме в пълно равенство и свобода за всички имаше министерски постове и решенията вземахме с единодушие, но в резултат на свободно гласуване. Вече знаете какви са постовете на другите (не знаете, че имахме министър на магията Тим Цанг, на икономиката – Рахул от Индия, и на сигурността и здравеопазването – Бено от Германия, който беше много тих.). Аз бях избран за министър-председател. Нашата държава е толкова приветлива, че дори имахме една туристка, която остана преди нас в опашката, когато служителите си отидоха.

Накарах всеки да ми напише координатите си в моето тефтерче и да една поезия към тях. Нейт написа част от песен, Джнотан написа оригинално и тематично стихотворение, което ще споделя с вас:

How sudden stands the world,

so still,

by the snow, the sort chill:

dreams idle as the sea.

Will they fly back to me?

Hold the sails

The rude engines of steam!

Hold the carriage

the propeller’d planes

Will I sleep again? again?

or else remain the same? the same?

Will I ever leave or do I stay?

Will I go home today?

Stop.

I know not but

we wait.

Татяна Сахабанду ми написа в духа на Аристотел или на източната философия: Lebe jeden Tag als ware es der letzte Tag. Nicht zu reich und nicht zu arm, genau in der Mitte. Интересен човек и много красива е тази Татяна. Родителите са й от Шри Ланка, тя има немски паспорт, но лети за Ню Йорк, защото там са се преместили. Истинска дете на космополитния свят, на който глобализацията е синоним.

Така прекарахме нощта, а на следващия ден бяхме първи на опашката, а тя беше дълга. Моите приятели си презавериха билетите за следващия ден. Красивата Татяна си отиде в единбургската квартира. И Нейт, с който преди един ден се запознаха, отиде с нея. Другите отлетяха за Гатуик, аз се прибрах в Свети Андрей, за да си спя вкъщи и за да си взема възглавничка, защото имах странното усещане, че може и да потрябва.  

Следва писмо от моя министър на правосъдието:

Most Esteemed Prime Minister Stanev,

So the rumors are then true? O how I rejoice! The old guard of Airportia is yet alive and afoot. I do indeed have in my immediate possession the documents which you seek, though many a demon, dragon and airline attendant did seek to take them for their own dark ends. Fear not, I beseech thee, for the documents are safe.

I must admit that upon my graduation from the Ministerial Academy, "twas many a winter past, I not taken Publicity 101 and so am unfamiliar with the ways and enchantments of summoning into being facebook groups, advanced magic to be sure.

I therefore beg your pardon and instead transmit hereunder the entirety of our literature and creed so that you, O most esteemed prime minister, may do as you see fit to raise the annals of Airportia from their dusky present to the glorious future which is their destiny.

Without further ado,


[Declaration of Independence of the Republic of Airportia]

We the People... and all that Jazz,
Do hereby and henceforth declare:
This to be
The Republic of Airportia.

Rejoice, if you please.
Consider our independence declared!


[Constitution of the RA]

We declare this to be a total, fair, entire, complete, unified, unequivocal, etc. etc. etc. Democracy.

We remove war in our foreign policy.

Prime Minister:
His Most Esteemed Royal Excellency, Sir Dobrin the Generous

Finance Minister:
His Excellency Sir Raul

Minister of Sports:
His Royal Highness Nate

Minister of Magic:
Tim of the Order of the Phoenix

Minister of the Interior:
Tim, again

Minister of Culture and Education:
Sir Jonathan the Great

Minister of Foreign Affairs:
Lady Tatiana the Good

Minister of Agriculture:
The Esteemed Lady Rose

Minister of Technology and Space:
Lady Rim the Very Good with Matters Technological

Minister of Health and Safety:
Sir Benno the Healthy and Safe

Minister of Information and Justice:
Sir Casey the Informed

We the undersigned, members of this eternal, first, founding government, do so declare the above to be both correct and absolute, without doubt or question.

[signatures]


[Motions of the First Council of the RA]

Motions.

~ the first: Free Borders
~ the second: No Closed Airports

National Motto: "Home Sweet Home"


[National Hymn of the RA]

O we of great Airportia
are both just and free.
O we are a free and sovereign state
and shall ever be.

This fertile and this mighty land
is boundless and supreme.

The Republic of Airportia
shall ever, ever be!

[signed: Prime Minister, Minister of Culture]


[omitted: flag and emblem of the RA, will be transmitted separated per request]


This, I firmly attest, is the sum total of the cultural heritage of the great RA. I hope and trust you shall be pleased therewith.

Ever in the Service of the RA,
Casey Blacker