Европейският съюз – отговорност и шанс за България

  Членството на България в ЕС е поредица от шансове и много отговорности. Шанс за нас е, че се присъединихме не само към най-големия общ пазар в света и водеща икономическа сила, но и че бяхме приети в най-старата общност на демократични държави, които, макар че са толкова различни на пръв поглед, споделят общи ценности и обща история.
    Историята на българската евроинтеграция е твърде кратка, но много показателна. Нека да видим какво се случи през в първите 2 години на българското членство в ЕС.
    Самият факт, че станахме пълноправен член през 2007 е шанс. Всички бяха наясно, че не сме подготвени за това, както правителството в София, така и бюрократите в Брюксел. Отлагането на членството с една година нямаше да ни направи по готови. То щеше да доведе до масово недоволство, инатливо нежелание за промени и политическа нестабилност с непредвидими последици. Това би подействало обезкуражаващо и в крайна сметка резултатът би бил застой. От друга страна преждевременното ни приемане беше посрещнато с невиждани новогодишни тържества и чувство за добре свършена работа. Работата, обаче, не е свършена. Тя трябваше да започне с нови сили и мотивация в новите условия, в които сякаш по чудо се намерихме.
    Ние изпаднахме в състояние на безцелно съществуване. Преди знаехме каква е целта: Членство на всяка цена през 2007! Изникна въпросът какво да се прави след това, а за него нямахме готов отговор, сякаш никога не сме вярвали, че България може да бъде член на ЕС. Безметежното ни съществуване в крайна сметка доведе до реформаторски застой. Не бяха изградени институциите, чрез които българският предприемач, селски стопанин или органите за местно самоуправление трябваше да се възползват от митичните европейски фондове. Те си останаха митични. Така може да бъде описана първата година на българското еврочленство. В тази година се ориентирахме в обстановката и се опитвахме да осмислим случващото се.
    Понеже не знаехме как да действаме, я подкарахме, както досега. Политическата летаргия беше последвана от грубо събуждане. Новата 2008 година започва по-тихо от предходната. Европейската комисия отправя критики към България в доклада за напредъка ни през февруари. Никаква реакция „Те постоянно ни критикуват за нещо”, мислим си ние. После самият председател на Комисията Жозе Мануел Дурао Барозо дойде на посещение. Той не пристигна в България, за да получи държавни почести или да го заслепим с блясъка на някой орден за големи заслуги към републиката. Той дойде, за да ни каже в прав текст: „Честно казано, очакваме по-конкретни резултати в борбата срещу организирана престъпност и корупцията Безкрайните разследвания и отложени съдебни заседания не означават нищо за правосъдието. [...] Европейската комисия не може да бъде съдия, не може да замени изпълнителната и съдебната власт.” Но и това отзвуча бързо, като поредното беззъбо обвинение на „онези там в Брюксел”. След като вече прекрачихме прага на нашия общ европейски дом ние твърде бързо свикнахме с уюта на пълноправното членство, което прерасна в чувство на надменна недосегаемост. Не трябва да си мислим, че България е единствената страна в ЕС с подобни проблеми. Според списание „Икономист” общото между страните на петото и шестото разширяване е, че преди преди присъединяването към ЕС страните от централна и източна Европа полагат големи усилия, за да се реформират, но след приемането им настъпва масово отпускане. По-лесно е да се влияе на страна преди да се присъедини, отколкото след това.
    Случи се така, че за наша най-голяма изненада Европейският съюз се оказа съвсем не е толкова безобиден, колкото предполагахме. Лавинообразно започнаха да валят новини за скандали и спрени еврофондове. Сумите набъбваха със стотици милиони евро. Замразени са около 500 милиона евро предприсъединителна помощ. Както и самото име подсказва тези пари се отпускат преди страната да се присъедини към ЕС. За пример може да послужи известната програма ФАР, където ни остава само един месец докато изтече срокът за сключване на договори.
    Журналистите започнаха да говорят за „кървави писма” от Брюксел, които впоследствие придобиха вид на доклади. В тях ни обвиняват освен с абстрактните: липса на административен капацитет, корупция, и беззаконие и за нещо съвсем конкретно. В доклада на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ се казва, „че няма централна структура, която да поеме отговорността”. Отговорността се явява ключов термин. Отговорността е разпиляна на малки части в много институции. Това е много удобна система, в която при успех всички си приписват заслуги, докато при провал, виновни няма. Всеки, който се е изправял пред българската държавна администрация знае, че и за най-елементарната процедура трябва все още да се премине през много кабинети и да се изпълнят куп бюрократични формалности. Франц Кафка казва, че: „оковите на изтерзаното човечество са направени от канцеларска хартия”.  Ние сякаш живеем в някакъв абсурден процес, в който кипи институционално действие без реално нещо да се случва, докато най-накрая сме изправени пред свършения факт на произнесената присъда. Екшън планове с повече екшън, отколкото целенасочено планирано действие.
    Добре де и преди имаше корупция и сега има корупция. И преди се крадеше и сега се краде. С какво сега ситуацията е по-различна? Досега крадохме от самите себе си, от държавния бюджет. В условията на пълен институционален мрак за неугледно бързото държавно харчене, гражданският контрол, гражданското общество едва мъждука. Съдебната система е неефективна, а журналистите са периодически подлагани на натиск и побой. Докарани са до инвалидност в борбата си срещу престъпността. Една статия на вестник Таймс от 10.04.2008г. започва така: „В България всяка престижна работа може да те убие.”
    Разликата е, че сега сме във фокуса на европейското обществено мнение.
    Разликата е, че сега посегнахме на общностните пари. Парите на нидерландския, белгийския или като цяло европейския данъкоплатец. За тяхното разходване е отговорна Европейската комисия. Всеки скандал за злоупотреба с европейските фондове не е само скандал в България. Той отеква в другите европейски страни, подет от най-реномираните западни медии.  Скандалът с Фонд републиканска пътна инфраструктура не е скандал само за републиката, а за цялата общност.
    Европейският съюз не за пръв път се сблъсква с корупцията. Тя съществува дори в самата Комисия. През 1999г. всички членове на Европейската комисия, оглавявана от Жак Сантер подават оставка. Отправените им обвинения на български език могат да се преведат като шуробаджанащина. Тогава заради действията на отделни комисари, целият колеж беше изправен пред избора или да си подаде оставката или Европейският парламент да гласува вот на недоверие. Именно Европейският парламент излезе със следното изявление: „Става все по-трудно да се намери някой, който да има дори с най-малко чувство за отговорност” Въпросът не е дали съществува корупция. Да, тя съществува и то навсякъде. Въпросът е дали ние толерираме корупцията.
    ЕС не търпи беззаконието и затова си е изградил система за борба срещу него.  Системата се нарича правова държава. Самият ЕС е основан на договорна основа, основан е на върховенството на закона. Ситуацията за България изведнъж става безкрайно ясна: Имаме две алтернативи: Или да спазваме правилата, които доброволно сме се договорили да спазваме, или не. В единия случай ще може да да се възползваме от правата и благата, които членството ни в ЕС носи, а в другият случай ще загубим едното, а след него може би и част от другото. Европейският комисар Меглена Кунева каза, че е по-добре парите да бъдат спрени, отколкото откраднати. Дори отделни сенчести клики да можеха да се възползват от европейските пари, това ще бъде спряно като се спре и самото финансиране от страна на Комисията.
    Привидно от състоянието, в което се намираме, ние не черпим ползи. Спрените евросредства са отложени шансове за много потенциални бенефициери. Във финансовата рамка на ЕС 2007-2013 за България са предвидени 11 милиарда евро, но само при условие, че сме в състояние да ги усвоим. Освен това самата България има задължения към общностния бюджет, които възлизат на 300 милиона евро годишно и които ние сме длъжни да платим, безотносително към факта, че не сме усвоили полагащото ни се или че някои фондове са замразени. Печалбата от членството ни в ЕС не се изразява като разликата между това колко сме внесли и колко сме получили. Дори напротив.
    В този момент именно в спирането на средствата се крие един огромен шанс за България. Спирането на средствата би трябвало да отрезви политиката ни. Хората не се променят, когато им кажеш да се променят. Те се променят единствено, когато видят, че нямат друг избор. Такава е и ситуацията в България. Ако искаме средствата да бъдат отблокирани сме длъжни да продължим с реформите.
    За развитието на икономиката реформите са много по-важни от субсидиите. Латинският корен на думата subsidium означава помощни войски, помощ, подкрепа. Субсидиите са просто допълнителна помощ за развитие, а не неговата основа. От това да имаме работеща съдебна система, надеждна и насочена към гражданите държавна администрация ще спечелим много повече, отколкото от митичните еврофондове. Една от най-важните реформи, които трябва да предприемем е ясното регламентиране на това кой носи отговорност. Зад всяка институционална дейност трябва да стои конкретно длъжностно лице, което да поеме отговорността. Според ОЛАФ това не е постигнато. Ако използвам езика на докладите това би било крачка в правилната посока.
    Нека се върнем на докладите и сравним текстовете за България и Румъния. Това ще ни помогне да разберем как стои нашата страна сравнена с близка, както географски, така и по степен на развитие държава и да си отговорим на въпроса: С какво положението у нас е по-лошо?  За Румъния се казва, че „промените в институциите и процедурите през последните години в тази посока започват да водят до някои първи резултати.”, докато при нас: „Оценката се фокусира върху сериозните трудности, които българското правителство изпитва при осъществяването на реален напредък в съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.” „Румъния продължава да постига напредък в борбата срещу корупцията на местно ниво, но трябва да произведе повече резултати.” Нашите действия в борбата срещу корупцията са определени като „незначителни” и тн. Най-страшна е липсата на желание за промяна в България. Румънците може да не са много по-напред, но полагат някакви усилия.
     Ако обобщим, Румъния не се намира много по-напред от нас. Разликата между двете страни е, че в Румъния ЕС вижда желание за реформи и конкретни действия, които са предприети, докато ние не правим почти нищо.  Това правене на нищо е чиста проява на надменност, която не се харесва на ЕС. Кражбите по предприсъединителните фондове не са от тази година, нито пък се случват само у нас. В Румъния фондовете не са спрени. Опитите за реформа в Румъния бяха оценени положително и финансирането не беше пипнато, докато нашето надменно бездействие беше санкционирано със спиране на европейските пари, за което сами сме си виновни.
    Европейският съюз предоставя много шансове за развитие на своите страни-членки, които не се изразяват като счетоводен баланс на приходи и разходи. В ЕС границите са на път да се превърнат в историческа реликва. Общият пазар и 4те свободи на движение: на хора, стоки, услуги и капитали са основополагащи. Европейското право ни дава сигурността, че ще намерим близки институционални практики навсякъде. Как България да се впише в тази нова за нея среда?
    Ние се оправдаваме, че сме млада демокрация и че трябвало да се справяме с проблемите, които старите демокрации са имали преди 100 - 200 години. Наистина трябва да се справяме с такива проблеми, но подобни оправдания не важат. Никой не ни е карал да се присъединяваме към ЕС. Ако искаш да се присъединиш, трябва да покриеш изискванията, които са валидни за всички страни-членки. Без задължения не може да има права. Задължението означава поемане на отговорност. Трябва да поддържаш високо темпо не само за да не изостанеш, а за да догониш напредналите.
    Имаме много за наваксване, твърде много, а време за губене няма.

Прилагам пълна хронология на скандалите с европейските фондове.

 http://www.dnevnik.bg/evropa/evrofinansirane/2008/12/01/591993_hronologiia_na_skandalite_s_evropeiskite_fondove/