Животът на другите

 

В една система на силата няма нищо лично.

Днес гледах германския филм „Животът на другите“. Усещах всеки детайл и всяка сцена. Разбирам логиката комунистическия режим, изучавах новата ни историята и слушах личните истории за поколението, дало ни живот. „Животът на другите“ е филм за един от най-силните репресивни апарати на източния блок – Щази. Те следят един човек на изкуството - един драматург на име Дрейман и неговата приятелка, която е талантлива актриса. Но талантът не е достатъчен да се издигнеш като актриса или да се задържиш на върха, ако си твърде талантлива. Талантът е във вреда, ако си свободомислещ писател. Изкуството има дразнещата способност да облагородява хората и затова е Ленин бяга от него. Дрейман казва:

 

- Знаеш ли какво е казал Ленин за Бетовеновата „Апасионата“? „Ако продължа да я слушам, няма да довърша Революцията.“ Може ли човек който е чул тази музика, Искам да кажа, наистина я е чул, да е действително лош човек.

 

Всичко хубаво е опасно за режима, а режимът смазва хубавите неща, които са опасни. Смазва ги с научна методическа прецизност, която се преподава в школите за кадри. В тези школи една ненамесна шега против Хонекер може да ти коства кариерата. На тебе младия и неподозиращ нищо студент.

 

- Добро утро, слънце.
- Добро утро, Ерих.
- Добър ден, слънце.
- Добър ден, Ерих.
- Добър вечер слънце.
- Майната ти, Хонекер, вече съм на запад.

 

Мислите, че днес е различно ли? Да! Определено е различно и не трябва да го забравяме. Не става въпрос за луксозни стоки и издраскани с графити стени и разпуснат морал. Става въпрос за нещо под всичко това. Става въпрос за свободата. Нека не забравяме колко е крехко всичко политически постигнато. Не трябва да забравяме нашите права, защото без тяхното отстояване те имат силата на новогодишни пожелания. Имаме право на свобода, на лична неприкосновеност, и на частна собственост. Сега виждаме отново национализацията на частната собственост и полицейщината. Тя навсякъде ни следи и всичко се прави в името на общото благо. Днес обаче можем да говорим свободно за това за това, кое е общото благо и кое е индивидуалното лично право. Колкото да национализират, колкото и да полицействат, можем да не се съгласим. Дори да протестираме, защото страхът принадлежи на миналото, а надеждата - на настоящето. Може да прочетем друго мнение във вестниците, критика изобилства в интернет и по телевизията, която не гледам, защото нямам. Можем да излезем на площада и това не е никак малко.

 

Никой днес няма да посмее да ни затвори заради думите ни. На запад концепцията за национална сигурност днес е демоде. Вече се говори за човешка сигурност. Основната единица е човекът. Тази либерална концепция си пробива път в стратегиите за национална сигурност на западноевропейските държави. На първо място стои отделният човек и така и трябва!

 

 



 

http://www.youtube.com/watch?v=w7GftdLYSsI

Appassionata, Third movement, Ludwig van Beethoven, at the piano - Arrau
 

и хвани някой да ти разкаже, тия театри и опери кой ги е построил, и за какво.
Айде, че аман от комунофоби с памперс

RE:))) To преди комунистите никой, нищо не е строил (а пък и след това), само рушат, нали така!!! Ей, това дървените глави нямате увиране!!!!!! Противните, приматски, промити мозъци все пак ще умрат скоро,защото времето ви изтича! И НИКОГА ПОВЕЧЕ НИКОЙ НЯМА ДА СИ СПОМНИ ЗА ВАС-ПРОВАЛЕНИТЕ ВЪЗДУХАРИ. Пиши си момчето ми, това са само сенки от мрачното минало, а ти си по-доброто бъдеще. Поздрави за постинга и за това че мислиш! А за ония тапанари партията беше права дори когато ГРЕШИ! Това беше цитат (млад си и може да не си чувал за тоя лозунг)