Днес историята отбелязва 800 години от подписването на Магна Карта. Този документ слага началото на вековния процес на демократизация в Англия, а и по света. По онова време едва ли е изглеждало така. Кой би предположил, че мирният договор между един слаб средновековен владетел – крал Джон и неговите амбициозни благородници, ще има такъв ефект? Идеята на този договор не е да даде право на глас на обезправените маси, а единствено да ограничи властта на краля и то по отношение на неговите барони. Тогава за каква демокрация говорим? Какво толкова важно има в Магна Карта?

Има три неща. На първо място е формалното ограничаване на властта на владетеля от закона. Владетелят не е самодържец, който може да прави каквото си иска и да му се размине, а трябва да съобразява с ограниченията, наложени му от правото. Владетелят не стои по-горе от правото. Именно тази идея стои в основата на доктрината, наречена днес конституционализъм.

Вторият важен принцип следва от първия и е по-конкретен. Това е принципът, че облагането с данъци не може да става без представителството на тези, които плащат данъците – по онова време – бароните. Ако това не ви се струва достатъчно значимо, то нека ви припомня, че държави като Нидерландия и САЩ съществуват, именно защото тогавашните им управници пренебрегват този принцип и хората се вдигат на въстание. Всъщност това е и причината да се стигне до бунта на бароните срещу крал Джон. Кралят иска да воюва във Франция, за да си върне семейните територии там, които френският крал желае за себе си. На крал Джон не му достигат средства и повишава данъците на бароните, за да събере пари за войната. Самата война свършва зле за него и като се връща за награда вижда, че неговите барони са му спретнали гражданско неподчинение.

Третият принцип гласи: „никой свободен човек не може да бъде затварян, изгонван или унищожаван, нито преследван от властта, освен след законното му осъждане от равните нему или от закона“.  По-натам в текста: „на никого няма да продадем, на никого няма да откажем или забавим правото на справедливост“, тук говори кралят.

В договора има куп други разпоредби за важни за средновековието неща като стопанисването на гори и давността на дълговете към евреи, но тези три принципа се открояват. Те са в основата на осемвековния процес на демократизация в Англия. Въпреки важността на Магна Карта по никакъв начин не може да се каже, че резултатът днес е неизбежно следствие от този договор. Поне от тогавашната перспектива нещата изглеждат най-малкото невероятни. Ранната история на Мана Карта не говори в нейна полза. Крал Джон се отмята от думата си, само месец след подписването на договора и пак тръгва срещу бароните си. Най-могъщият човек на епохата – папа Инокентий ІІІ – същият, който провъзгласява Калоян за единствения крал на българите, отхвърля договора и дори задължава крал Джон да се съпротивлява. Крал Джон обаче умира скоропостижно от дизентерия в някой от походите срещу бароните. След смъртта му на престола идва малолетният крал Хенри ІІІ, а съдбата на договора продължава да е все така неясна. Три пъти през XIII век Магна Карта е отменяна и връщана след войни и преговори.

Като всяка история и тази върви с поука. Тя идва да покаже, че, както всички хубави неща, демокрацията не е еднократен акт на откривателство и всеобщо веселие, а отнема време, усилия и се нуждае от постоянно утвърждаване.